Всеки от нас вероятно е набюдавал тази епична борба на живот и смърт в миниатюрния свят на насекомите. Муха или пеперуда се носи небрежно в пространството, докато не се окаже залепнала и оплетена в коварно невидимата мрежа на хищника – паяк. И докато жертвата няма никакъв шанс да се откъсне от клопката си, самият паяк радостно подтичва през мрежата, за да се наслади на прясната вечеря. Чудили ли сте се някога как паякът не става жертва на собствения си капан?
Популярно и грешно схващане е, че паяците имат нещо като естествен лубрикант или смазка на краката си, която ги предпазва от залепване. Но това е напълно невярно – всъщност не еволюционното му устройство, а внимателният подход на този хищник го предпазва от грешки.
Ако самите вие сте имали удоволствието да налетите на паяжина, познавате усещането от това колко лепкава е нишката, от която паяците плетат мрежите си. Представете си сега как една буболечка, летяща с пълна скорост, се врязва в нея. Но и в двата случая, вие и мухата, неподозиращата жертва претърпява пълен контакт с паяжината. От своя страна, паякът е абсолютна противоположност на тази тромавост – той се предвижва съвсем внимателно и премерено през мрежата, деликатно пристъпвайки от една нишка на друга. И през цялото време ходи сякаш на пръсти – само върховете на всяко от крачетата му докосват мрежата. Това минимализира опасността да залепне сам в своя капан.
Освен това паяците са големи чистници – те внимателно почистват всеки крак, както и тялото си от евентуално заплетени и залепнали частици, които могат да станат причина за оплитане, ако случайно „стъпят накриво".
Но дори и за по-небрежните паяци има решение. Всъщност не цялата мрежа е лепкава. Основните подпорни нишки на паяжината, както и центърът, където паякът почива, се изплитат без лепило. Така архитектът на това съоръжение може да ги използва като алеи, по които да се разхожда из мрежата безопасно.
Източник: sciencebasedlife