Наука6 юни 2015

Невероятните живи мостове на Индия

За да преминават придошлите реки, селяните от Мегхалая втъкават корените на дърветата в здрави, живи структури

Най-влажното място на Земята

В североизточната част на Индия, близо до границата с Бангладеш, Мегхалая е пълна с тучни зелени планини и гъсти тропически гори, които се радват на обилни валежи всяка година - селото Маусюнрам, например, „получава“ средно 11 873 мм дъжд годишно и си е спечелило титлата „едно от най-влажните места на Земята“. Дъждовете дават живот, но и създават предизвикателства за местните хора, които живеят дълбоко в джунглите на Мегхалая. В сезона на мусоните от юни до септември не особено силните води, които преминават през дълбоките долини на държавата, се превръщат в буйни, подхранени от дъжда реки и е невъзможно да се преминат пеша.

Водопади, които връщат живота

Планините на Мегхалая са първата пречка за влажните мусонни ветрове, идващи от север от залива на Бенгал и равнините на Бангладеш. Ветровете, преминали през дълбоки долини, бързо се издигат, достигат до планинска стена и това предизвиква кондензация и валежи. Дъждовете подхранват пълноводните реки и образуват нови водопади, които текат по планинските склонове. В миналото местните племена стояли бамбукови мостове над буйните потоци. Но тези структури не можели да издържат на силните мусони, загнивали и се чупели, оставяйки селяните безпомощни.

Гениално естествено решение

Преди 180 години местните вземат различно решение. Те поставят корените на дърветата в кух бамбук (тръстика) в палми арека, които да се срещнат по средата на потока. Те били търпеливо обгрижвани с годините, докато бавно достигали отсрещния бряг, образувайки основа, която естествено се превърнала в мост, който да може да издържи човешко тегло.

Мост, направен от дървета

Може да отнеме от 15 до 20 години, за да се формира сложна мрежа от заплетени „живи" мостове, които да свързват двата бряга. За разлика от традиционните конструкции, мостовете на Мегхалая стават по-силни с времето и не изискват основна поддръжка или ремонт. Най-издръжливите са на повече от 100 години. През последните 25 обаче практиката на изграждане на такъв тип мостове е на път да изчезне. Вместо да прекарват години, за да създават живи пътеки, строителите днес използват стоманени въжета и съвременни строителни методи, за да заобиколят потоците и реките на Мегхалая.

Стават по-силни с времето

Има много живи мостове, разпръснати през гъстите долини на хълмистия район на Мегхалая, но най-внушителният и известен е мостът Умшианг на две нива на повече от 180 години. Той се намира в Нонгриат – малко село, до което може да се стигне само пеша, на 10 километра от град Черапунджи. Двете нива на моста се простират над река Умшианг, а местните добавят и трето, надявайки се, че така ще привличат туристи.