Дивите животни в света може да намалеят с 67% до края на това десетилетие спрямо 1970 г. Това е един от основните изводи на новия доклад „За жива планета" на WWF.
Данните в доклада потвърждават, че планетата навлиза в напълно непозната фаза от историята си. Заради промените, които човекът предизвиква на Земята, е възможно да се стигне до шестото в земната история масово измиране на живи същества. Изследователите вече наричат този период антропоцен.
Оказва се, че световните популации на риби, бозайници, птици, земноводни и влечуги вече са намалели с 58% за периода 1970–2012 г. Това създава ясна тенденция към намаляване с общо две трети в рамките на половин век (от 1970 до 2020 г.).
„В нашата епоха дивите животни изчезват с безпрецедентни темпове – казва Марко Ламбертини, генерален директор на WWF. – Не става дума само за прекрасните видове, които всички обичаме. Биоразнообразието е основа за здрави гори, реки и океани. С изчезването на видовете и техните екосистеми ще изчезне чистият въздух, водата, храната, които те ни предоставят", допълва той.
Според доклада най-драстичен е темпът на загуба на сладководните видове – цели 81% от 1970 г. до 2012 г. За същия период сухоземните и морските видове са намалели със съответно 38% и 36%. Средният спад е от 2% на година, а при сладководните видове – 3,6 на сто годишно.
„Въпреки че в доста отношения е със сравнително запазена природа нашата страна не е подмината от тази тревожна тенденция – допълва Веселина Кавръкова, ръководител на WWF-България. – Много е важно да се положат усилия за опазване на някои критично застрашени видове, като дунавските есетри."
Броят на едрите хищници в Европа също драматично намалява през последните два века, основно заради човешката намеса - лов и загуба на местообитания. През последните няколко десетилетия обаче тази тенденция се обръща благодарение най-вече на действието на Директивите за птиците и местообитанията, които са гръбнакът на природозащитата в Европа. „Завръщането на риса в България, който също е в категорията на едрите хищници, е знак, че усилията за опазването на старите гори дават резултат" – допълва Кавръкова.
Докладът „За жива планета" се базира на водещи изследвания за обема и въздействието на човешката дейност върху планетата. Подобна рамка, разработена от Стокхолмски център за устойчивост в сътрудничество с партньори, демонстрира, че човечеството е прескочило четири от девет планетарни граници – праговете, в които критичните процеси на земните системи могат да поддържат живота на планетата.
Докладът включва също и изследвания на Световната мрежа за екологичен отпечатък, които показват, че макар да имаме само една Земя, хората в момента използват ресурсите на 1,6 планети, за да си осигуряват стоки и услуги. Страните в Централна и Югоизточна Европа, като България, Унгария, Румъния, Словакия и Украйна, са близо до средното ниво и това е причината в района да има толкова запазено биоразнообразие.
Докладът проследява състоянието на над 14 000 популации на гръбначни животни от 3700 вида за периода 1970 г. –2012 г.