Светът в тебДжибран Халил Джубран / 5 август 2015

Вашите деца не са ваши деца

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни

Джибра̀н Халил Джубра̀н (1883-1931) е ливански поет, писател, философ и художник, християнин-маронит. Писал е на английски и на арабски език. През 1895 г. емигрира в Бостън със семейството си, а през 1912 г. се преселва в Ню Йорк. В творбите му се вплитат нежно и силно елементи на източния и западния мистицизъм, за да избухнат незабравимо в един ярък букет от просветление. Става известен с афористичните си поетически творби -„Пророкът" (1923) и „Исус, син човешки" (1928). Романтичната му епистоларна връзка с Мей Зияде продължава до края на живота му.

За децата

Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота към себе си.

Те идват чрез вас, но не са от вас.

Въпреки че са с вас, не ви принадлежат.

Вие трябва да им дадете любовта си, но не мислите, защото те имат свои мисли.

Трябва да дадете на телата им дом, но не на душите им, защото те живеят в дома на бъдещето, в който не можете да влезете дори в сънищата си.

Трябва да се опитате да сте такива, каквито сте, но не искайте те да са като вас.

Защото животът не се движи назад и не пребивава във вчера.

Бъдете лъка, от който децата ви, като живи стрели, се изстрелват.

Стрелецът вижда целта на пътеката на безкрайността, и Той ви опъва със силата си, за да може стрелата Му да отлети бързо и надалеч.

Нека лъковете ви да бъдат опънати

от ръката на Стрелеца към радостта.

Източник

За любовта

И рече му Ал-Митра:

— Кажи ни за Любовта.

А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:

— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.

И когато крилете ѝ се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата ѝ, да ви ранява.

И когато тя ви проговори, повярвайте ѝ, макар гласът ѝ да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.

Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевото сияние, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.

На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.

Отвява ви от сламки и от плява.

Премила ви до бяла същина.

Омесва ви до податлива мекост.

И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.

Защото на любовта ѝ стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."

И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.

Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:

да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.