Актът на наблюдение е акт на творение. Да наблюдаваме – това не означава само да гледаме нещата около нас. Ние създаваме проекция на мисълта си за това, което наблюдаваме. И тези проекции се създават и „живеят" от нашите предположения. В момента, когато започваме да наблюдаваме, ние предполагаме нещо и това предположение е нашето убеждение, вярата ни. Наблюденията ни се основават на убежденията ни. На квантово ниво реалността е това, което предполагаме че тя е.
Подсъзнателните мисли са еквивалентни на субатомните частици
На макроскопско ниво на нас ни се струва, че сме свързани с физическата реалност, но всъщност сме част от енергиен и информационен поток. Става дума не за частици, а за потоци. В тях съзнанието и енергията си взаимодействат леко и плавно, докато на повърхността на нивата те се възприемат разделно. За нас тази дълбока връзка между съзнанието и материята е била скрита. Според Грег Брейдън единно поле съединява атомите и чувствата, хората и предметите. Чувствата ни променят възприеманото като външно състояние на материята на субатомно ниво. По негово мнение физическото и психологическото ниво си взаимодействат в едно поле.
Мислите ни са израз на дълбинните ни подсъзнателни убеждения.
Така нашата система на подсъзнателното управлява реалността. Включително и физическата. Всичките ни разбирания се отпечатват върху живота ни и се обединяват в матрицата на нашето програмиране. Но съществува един проблем – голяма част от мисловния процес и от системата от принципи оперират на подсъзнателно ниво. Затова сме блокирани да възприемем на дълбочинно ниво връзките извън пределите на матрицата. Матрицата – това е илюзия за отделеността и твърдостта на телата, в която ние влизаме при наблюдаване без дълбоко потапяне в глобалната реалност.
Физикът Айнщайн показа на човечеството, че тази твърдост на материята, която ние възприемаме, е мираж. Физическата материя, която ни заобикаля се получава и от част от вибрациите на енергия. При промяна на честотата на вибрациите може да се промени и структурата на материята. Повечето от нас за затворени в матрицата и са убедени, че видимото е отделено от нас. Но дълбоко в себе си ние знаем, че сме движени на субатомно подсъзнателно ниво.
Какво създаваме в безсъзнателното
Безсъзнателно създаваме нежелани резултати, демонстрираме скрити желания и страсти. Проявяваме това, което бихме искали да забравим. Заседнали сме в шаблони и програми. Индивидуални програми, които заключват в нас усещането за отделеност и изключителност. Доказано е, че като възрастни живеем по същите шаблони, по които сме живели и в детството си.
Когато наблюдаваме, ние ставаме творци. В момента на наблюдаване на някого или на нещо, ние започваме да предполагаме, а значи и да създаваме. Според Дейвид Айк когато се намираме в състояние на страх, а страхът е бавна и нискочестотна вибрация – ние виждаме въплъщението на страха наоколо и се подчиняваме на общата интонационна среда. Цялата система за манипулиране на масите е изградена върху управляването на страха. Опитват се да ни държат под непрекъснат стрес с тревога за утрешния ден и носталгия по вчерашния ден. Това ни потапя в състояние на бавни вибрации. Трябва да сме много внимателни с нещата, в които вярваме по отношение на бъдещето.
В холографската реалност, колкото повече зависите от системата на разбиранията си, толкова повече творите това, в което сте убедени, в което вярвате. Всяка мисъл създава реалността, която се разраства като паяжина.
Безсъзнателното – това е творческа сила, която всеки от нас носи в себе си и което създава програмираното дълбоко в нас. То съществува на границата със съзнателното и връща всички наши откраднати или изтрити спомени.
