Светът в теб7 ноември 2015

Жената на Бог

Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва (Яков 2:26)

Момченце на десетина години, треперещо от студ, босо стоеше до витрината на магазина за обувки и не откъсваше поглед от топлите ботушки. Към него се приближи една дама и го попита:

- Малки приятелю, какво разглеждаш с такъв интерес, за какво мислиш?

- Моля Бог да ми даде един чифт обувки – отговори момчето.

Дамата хвана за ръка момчето и влезе с него в магазина. Помоли продавача да донесе шест чифта детски чорапи и попита може ли да ѝ донесат леген с топла вода и кърпа. Прислужникът донесе всичко, което поиска жената.

Тя заведе момчето в задната част на магазина, свали ръкавиците си, изми краката на момчето и ги подсуши с кърпата. Продавачът донесе чорапите. Жената обу единия чифт на детските крачета. После му пробва и купи ботушки. Помоли да опаковат останалите чифтове чорапи и ги подаде на момчето. После го погали по главата и каза:

- Сега без съмнение се чувстваш доста по-добре.

Обърна се, за да си тръгне. В този миг момчето докосна ръката ѝ и като я гледаше с насълзени очи попита:

- Вие жената на Бог ли сте?