Светът в теб5 януари 2016

Търси ползата за ближния, а не за себе си

Съвременните старци за главното в живота

Закон на земния живот е стремежът.

Трябва във всичко да се спазва мярката и за всичко да се намира време.

Трябва да се живее по закона на разсъдителността. За това трябва да се изучава и пак да се изучава опитът от живота.

Най-първата ни задача е да познаем своята немощ. Земята дава на човека тяло, а Господ - дух.

Основанията за нашето спасение са молитвата, четенето и трудът. А Божият промисъл управлява нашия външен живот.

Духовният живот е като семе, хвърлено в земята. На семето е нужна светлина, храна и вода. Така е и за нас - причастието, добрите дела, молитвата, четенето, скърбите и изкушенията чрез хората. Трябва да се подхранва семето и то незабележимо ще расте.

Изкушенията, изпращани чрез хора, трябва да се претърпяват, без да се обвинява никой. След време изкушенията ще ни бъдат отнети. Тъй като те са допуснати, нашата намеса не ще ни помогне. Когато отмине необходимостта от тях, Господ сам ще устрои всичко. Това трябва да се понася без ропот и със смирение. Тези изкушения се необходими за възпитанието ни. Те ни обогатяват и ни опазват.

Търси ползата за ближния, а не за себе си.

Трябва да се живее така, че с нищо да не изпъкваме сред останалите хора освен с вътрешното. Това е покров за запазването на тайната.

Нашата задача е да скрием своя духовен свят, доколкото това е възможно.

Важна е само тази добродетел, която се извършва тайно.

Всяка добродетел, несъответстваща на нашия начин на живот, не е подходяща за нас и дори е вредна.

Всеки ден претегляй живота си като на везни. Гледай какво е по-силно и полезно за теб.

Човек е като цвят. Ако се опиташ да го разлистиш преди време, ще го погубиш, но ще дойде време и той ще се разтвори сам. Така е и с човешкото сърце. Когато сърцето се очисти, то ще се разтвори само.

Не бива да изискваме от себе си онова, което още не ни е по силите. Например да желаем неразсеяна молитва, когато още не сме способни за нея. Това става поради невежество и гордост.

Необходимо е житейското море да се развълнува и вълните да освирепеят, за да се очисти чрез тези бури сърцето. Чистотата на сърцето е в търпението.

Всяка вечер трябва да си припомняме изминалия ден в светлината на заповедите, защото това е пътят на възхождането.

Условията на пътя към всичко добро: винаги да бъдем внимателни и въздържани във всичко.

Когато врагът те удари хиляда пъти (когато те повали) - хиляда пъти да се изправиш.

Нищо и никой не ще дойде при нас без Господнето допущение.

В ближния ние почитаме образа Божий независимо от това какъв е този човек - грешен ли или праведен.

В дълбината на душата са и адът и раят.

Задачата на нашия живот не е само в това да възпитаме себе си, но и да възпитаме другите. Това обаче е възможно само в онзи случай, когато имаме какво да кажем на другите. Затова работата над себе си неразривно е свързана със служението на ближния.

Семейният живот не е само грижи за домакинството, за здравето и т. н., това е преди всичко търпеливо понасяне на недостатъците на другия. Носете тегобите един другиму.

Когато оскърбяваме другиго, греховете му също преминават върху нас. Така човешкият род е свързан помежду си.

Източник