Прочетете внимателно тези редове:
- гняв + очакване = избухване
- очакване + радост = оптимизъм
- отвращение + гняв = възмущение
- страх + изненада = объркване
- радост + доверие = любов
- печал + отвращение = презрение
- очакване + печал = досада
- доверие + страх = покорност
- гняв + радост = триумф
- очакване + доверие = надежда
- отвращение + очакване = цинизъм
- страх + печал = отчаяние
- радост + страх = риск
- печал + гняв = завист
- удивление + отвращение = шок
- доверие + удивление = любопитство
- гняв + доверие = доминиране
- очакване + страх = тревога
- отвращение + радост = обсебеност
- страх + отвращение = вина
- изненада + гняв = възмущение
- доверие + тъга = съчувствие
- радост + удивление = възторг
- печал + очакване = песимизъм
- емоционална нула = покой
Гледайте на тази таблица не като на речник на емоционалните човешки изяви, а като на тренажор за развитие на емоционалната си компетентност.
Допишете в таблицата пропуснати емоционални равенства или поправете предложените. (Например, защо пък „доверие + тъга“ да е равно на „съчувствие“? Аз бих казал „сантименталност“ или „носталгия“.) Помислете с какво се различава вашият вариант от предложения? Защо смятате, че е по-подходящ? Как мислите, защо авторите на таблицата са употребили друга дума, различна от вашата, какво са имали предвид?
Повторете това упражнение с партньор или в група
Ще сте изненадани, че емоциите, които вие сте определили с подходящи за вас думи, карат събеседниците ви да недоумяват и бурно да не се съгласяват с вас. Някой ще предложи от своя страна определения, които за вас изобщо няма да пасват в таблицата. Възможно е да имате други разбирания за отделните думи. Обсъдете и се опитайте да изясните къде са конкретните разлики в мненията.
Спомнете си за някоя емоция, която отсъства от таблицата.
Сега преценете къде е мястото ѝ в горните равенства. С какво се отличава тази емоция от другите? По интензитет? По обекта, към когото е насочена? Или към нещо друго?
Целта на това упражнение е да се научите по-добре да се ориентирате в емоционалния свят. Да разбирате чуждите чувства, както и вашите.
Джобен калкулатор на ирационалните убеждения
Абсолютизирано изискване към себе си: „Аз трябва винаги да се харесам на всички“.
Свръхобобщаване: „На мен никога нищо не ми се получава“.
Драматизиране: „Това е непоносимо! Няма да го преживея!“
Абсолютизирано изискване към света: „Това не трябваше да се случва! Никога!“
Пораженчество: „Не си дадох отчета навреме – сега ще ме уволнят, няма да си намеря друга работа, няма да имам пари, след месец ще ме изхвърлят от квартирата, гаджето ще ме напусне…“
Ето и някои емоции, които много често вървят по двойки:
- Вина – срам
- Досада – разочарование
- Тревога – безпокойство
- Завист – ревност
Списъкът може да бъде продължен, но основният извод е: страданието е следствие не от емоциите, а от неправилния начин за боравене с тях. Здравият оптимизъм лесно става нездрав, стига само човек да започне да вярва, че „с мен непременно трябва да се случат хубави неща, защото те са добри и аз съм добър и много силно искам да те да се случат“. И с парите, с които преди този човек си е купувал застраховка например, той си купува „Тайната“... Но това е вече друга тема.