Светът в теб21 август 2016

И свещ гореше във нощта...

Тратака със свещ подобрява зрението и дава душевен покой

Тратака е една от най-популярните техники за медитация и се използва за прочистване на мисълта и достигане до душевен покой в много религии, духовни практики и учения. На санскрит думата означава „постоянен поглед“.

Съсредоточен, втренчен поглед, без премигване, концентриран върху определена точка или предмет. Това упражнение развива канализирането на вниманието и направлява ума. Тратака със свещ премахва умората от очите и се отразява благотворно върху зрението. Подобрява силата на волята и благодарение на връзката с третото око възвръща интуицията.

Вторачването в свещта за кратко време е достатъчно да се прави един път в денонощието – най-добре вечер преди сън.

Съвети при изпълнение на на тратака със свещ:

1. Съзерцаването на свещта се изпълнява с изправен гръбначен стълб.

2. Свещта се разполага така, че пламъкът ѝ да е на нивото на очите на разстояние една протегната ръка.

3. Преди вторачването в свещта е задължително да притворим очи за няколко минути и да успокоим дишането.

4. Отваряме очите си и гледаме пламъка (минимална продължителност – 15 минути, колкото по-дълго – толкова по-добре). Не мърдаме, не мигаме. Стараем се дори да не движим очните ябълки. Тайната е да не напрягаме първоначално очите – тогава те няма да почнат да сълзят бързо. Ако очите ви се уморят, спокойно ги затворете, починете си 15-20 секунди и отново пристъпете към съзерцаването на пламъка.

5. Наблюдаваме опитите на мозъка си да потъне в размисъл. Ако сме осъзнали, че в главата ни се върти някаква мисъл, констатираме този факт и я пускаме да си отиде на воля. Вместо да се борим с мислите, просто не „мислим" за тях.

6. Наблюдавайки пламъка на свещта, го виждаме такъв, какъвто е. Да, знаем, че това е резултат от химична реакция. Знаем, че можем да се изгорим на огъня, че се нарича „пламък". Но по време на тратака е нужно да го забравим. Твърде често в живота гледаме на нещата през призмата на тяхното значение. Тя изкривява действителността до неузнаваемост. Просто гледаме огъня, забравяйки за думата. Гледаме като дивото животно, което наблюдава горския пожар, без да знае думата за него.

7. В края на сеанса затваряме очи за 2-3 минути и съзерцаваме "отпечатъка" на пламъка върху ретината ни. Стараем се да задържим този отпечатък пред вътрешния си поглед колкото се може по-дълго.

При правилно изпълнение на упражнението в един момент от полезрението ще изчезнат всички други предмети около нас и техните очертания и ще остане само пламъчето на свещта.

Източник