Светът в тебДон Мигел Руис / 14 септември 2016

Като животно, което ни е напълно вярно...

Защо да обичаме тялото си безусловно

Физическото тяло е като животно, което ни е напълно вярно. То ни отвежда там, където искаме да отидем, дарява ни всички жизнени наслади: ядене, пиене или просто тичане по плажа и игра. А какво правим ние?

Обиждаме физическото си тяло, съдим го, срамуваме се от него и то страда. Никой не обижда физическото ни тяло повече от самите нас. Отнасяме се с любимото си куче или котка по-добре, отколкото към собственото си тяло. Ние сме тези, които не отвръщат на лоялността на тялото с лоялност.

По-рано постоянно критикувах физическото си тяло. Погледнех ли в огледалото, си мислех: „О, не, не ми харесва!".

Можете ли да си представите колко е егоистично да не харесваш собственото си тяло, когато то прави всичко по силите си за теб?

Днес обичам тялото си. Изобщо не се срамувам от него. Щедър съм към него и му давам всичко, което му е необходимо.

Вашето физическо тяло ви обича безусловно. Дори да го критикувате, дори да го отхвърляте и да не го харесвате, то е напълно лоялно към вас. Дори тялото ви да остарява, или да боледува, то пак прави най-доброто по силите си.. Самото съзнание за това е достатъчно, за да изпълни сърцето ви с благодарност за дара на физическото ви тяло.

Предлагам ви днес да започнете напълно нова връзка с физическото си тяло. Предлагам ви да се отнасяте с него така, както бихте се отнасяли към безценен любим в живота си.

Престанете да се държите егоистично към тялото си и му давайте всичко необходимо, за да бъде здраво и щастливо.

Можете ли да го направите?

...

Започвайки от днес, можете да промените връзката си с физическото си тяло и целият ви живот ще се преобрази.

Молитва за физическото тяло

Днес, Създателю, обещавам да сключа ново споразумение с физическото си тяло. Обещавам да обичам тялото си безусловно. Така, както то ме обича. Обещавам да го пазя и да се грижа за него. Никога повече няма да го отхвърлям, да го обиждам, или да се срамувам от вида му. Отсега нататък ще приемам тялото ми такова, каквото е. Ще му се радвам и ще бъда благодарен за всички жизнени радости, които ми дарява.

Прости ми, Създателю, че вярвам във всички лъжи за физическото си тяло. Прости ми, че го оценявах в съгласие с една фалшива представа за съвършенство. Прости ми за всичко, което не харесвах във физическото си тяло.

Днес, Създателю, ми помогни да видя физическото си тяло като жив храм, обитаван от теб. Помогни ми да уважавам тялото си, да го обичам и да го почитам.

Знам, че да се отнасям към тялото си с любов, уважение и почит означава да уважавам, обичам и почитам Твоето творение.

Помогни ми, Създателю, да дам на физическото си тяло всичко, което му е необходимо, за да живее в съвършено здраве, хармония и щастие с теб. Амин.

Из книгата на Дон Мигел Луис "Молитви. Единение със Създателя"