Ние дублираме Бог в нашия мъничък свят

Малцина знаят, че бащата на популярния и обичан актьор Ричард Чембърлейн освен крупен бизнесмен – проектирал е големи вериги магазини - е и автор на книгата „Новите очила". Чарлс Чембърлейн (1902-1984) e по известен като Чък Ч., защото е бил член на Анонимни алкохолици (AA). Бащата на известният актьор е един от пионерите на АА и приятел на съоснователя на движението Бил У. Списание 8 ви представя откъс от книгата на Чък Ч., в който авторът разкрива своите разбирания за духовните основи на човешкия живот.

Предварителните притеснения са предпоставка да се случи това, от което се страхуваш. Точно така, предпоставка да се случи. Йов казал веднъж: „Боже, това, от което се страхувах, се случи." Предварителните страхове предизвикват да се случи това, от което се боим. Преди да продължим нататък, трябва да поясня, че аз не вярвам в капризния Бог. Не вярвам в този Бог, който осъжда, наказва, награждава. Но знам, че много от вас вярват в него. Аз не вярвам. И искам да ви обясня защо. Първо, ако съществува нещо друго освен Бог, то тогава Бог не е безкраен. Ако съществува нещо „различно от", допълнително, значи Бог не е безкраен, а ограничен. В Библията се казва: „В Началото бе Бог…" Бог плюс нищо е равно на Бог. „В Началото бе Бог…", следователно, мисля аз, нищо „различно от" не съществува.

Бог е всичко, което го има. Навярно процеса по Съзиданието е протичал така: Бог мисли и Сам се превръща в това, за което мисли. Помните ли как едно момченце попитало учителя си: „А къде е стоял Бог, когато е създавал Земята?" Страхотен въпрос, умен, нали? Къде е стоял Той, когато е създавал Земята? Не е можел да седи на брега на Мисисипи, не я е бил създал още! Не му е било необходимо да седи никъде. Той мисли и Сам се превръща в това, за което мисли.

Преди 18 века, ако не греша, Платон си мислел, че на небето има 120 звезди. Той ги преброил с помощта на самоделно устройство. След известно време Галилей решил, че звездите са повече – около 500. Днес казват, че броят на галактиките е безкраен. Безкраен! Накратко, нещата са се увеличили малко. Знаете ли, когато се оглеждам, аз навсякъде виждам Бог. Тялото Божие е такова, каквото е и нашето тяло. Ето, гледам Кид и си казвам: „Ето ти го старият Кид." И все пак това не е той. Тялото му е просто мястото, където той живее. Когато си тръгне, това тяло ще се върне към първичните елементи, от които са съставени и планините, и тревите. Все от едно и също. Така че тялото е реално за толкова време, колкото му е отредено, а иначе е в състояние на непрекъсната промяна. По този повод Христос казва: „Това, което е направено, не е направено от това, от което изглежда." 

Това е свидетелство за тялото Божие. И като такова, то е най-прекрасното нещо, което съм виждал. Иска ми се по-детайлно да поговорим за това. Това са потресаващи неща.

Ние дублираме Бог в нашия мъничък свят. 

Мислим и се превръщаме в нещата, за които мислим. 

Аз съм начертал всеки магазин, който сме открили. За всеки клиент съм направил отделен план със собствените си ръце. Проектирах отдели и пресмятах необходимото за тях пространство. Проектирах складови помещения, правех разчети за електрическите мрежи и тръбопроводите. После предавах всичко на архитектите, които заедно със строителите създаваха обекта. След целия този труд магазините се зареждаха със съответните продукти, подреждаха ги и ги откриваха. Но преди да се появи като проект на хартия и след това като реален обект, всеки магазин се раждаше първо в главата ми. Ние мислим и се превръщаме в това, което са създали нашите мисли. Копираме Създателя в нашия мъничък свят. Ето защо за нас е важно да разберем как действа мисловния ни апарат.

Вече казах, че не вярвам в осъдителния Бог, защото не вярвам, че Безкрайното мисли в сравнителни категории. Не мисля, че Бог вижда разлика между размера на хълмчето и огромната планина, защото Той е и едното, и другото. За него не съществува необходимостта да мисли в сравнителни категории. 

Той е и това, и другото. Вие сте наясно, нали, че за да направиш сравнение трябва да има „нещо и нещо, различно от другото".

Затова отпада възможността Бог да осъжда. 

Защото освен Него, друго няма. Тоест не му се налага да сравнява. Ние имаме Бог на Любовта и велик закон за Справедливостта, който не може да осъжда. Законът казва: „Каквото посееш, това ще пожънеш." Не можеш да посадиш репички, а да набереш краставички. „Към това, към което се стреми човешкото сърце, в това се превръща." Прекрасен закон на живота. Той е точно толкова безпристрастен, колкото е и всеки друг закон във Вселената. Като закона за електричеството. 

Следствие на този закон е, че в резултат на някакви процеси може да се появи светлина, може да се нагрее котлона, да се изпече месо или пък нечий задник да бъде опърлен; и на този закон му е все едно дали действието му ще доведе до появата на светлина или до опърляне на задник. В това е същността на закона – той действа, а какво ще се получи в резултат, за него е все едно. Ако посея в сърцето си помия, помия ще получа. За закона е все едно дали ще връща помия или любов.

Ричард Чембърлейн с майка си Елза, брат си Бил и баща си Чарлс. Снимка:richard-chamberlain.co.uk 

...Любовта – това е осъществяването на закона. Какво означава това? Означава, че рано или късно на мен и на вас ни остава само една мотивация за нашите действия – любовта. Единствената причина да правим нещо ще бъде това, че обичаме да го правим. Обичаме да го правим – безкористно и с удоволствие.

...Любовта е действието на закона. Проста аксиома: ако любов е единственото, което давам, то и любов ще получавам. Ето това означава законът да бъде изпълнен.

Из "Новите очила", Чарлс Чембърлейн