Светът в теб11 декември 2016

Аз съм огледалото на твоя гняв

Злонамерен ли е възрастният, който вади трън от ръката на детето?

Човешкото същество е много просто, но не и личността му. Личността е много сложна. Тя е като лука - има много слоеве на условност, на изопачаване, на отравяне. Скрито зад много слоеве – които суфите наричат филтри - се намира простото същество на човека. Но това просто същество е скрито зад толкова много филтри, че не можеш да го видиш. И скрит зад тези филтри ти не можеш да видиш също и света – защото каквото и да дойде до теб, е вече изкривено от филтрите преди да те достигне. (Филтри са очите, сетивата, твоята идеология, твоята религия, твоето общество, твоята църква – те изопачават). Нищо никога не те докосва такова, каквото е в действителност; ти продължаваш да пропускаш.

Суфи учителят Аджнаби се обърна към ученика Амини:

- Напиши на Мулла Фироз и му кажи, че нямам време да влизам в кореспонденция с него и няма какво да му кажа в отговор на неговото писмо.

Ученикът Амини попита:

- Дали намерението ти е да го разгневиш с това писмо?

Аджнаби отговори:

- Той бе разгневен от някои от моите творби. Този гняв го накарал да ми пише. Моето намерение в написването на пасажа, който го е разгневил, бе да разгневи точно такива като него.

- И това писмо ще го разгневи още повече?

- Да. Когато бе разгневен на това, което бях писал, той не наблюдаваше гнева си, което беше моето намерение. Той си мислеше, че наблюдава мен, но всъщност просто бе гневен. Сега му пиша пак, за да предизвикам гнева му отново, така, че да може да види, че е гневен. Целта е, човек да осъзнае, че моята работа е огледало, в което той вижда себе си.

- Хората в обикновения свят винаги гледат на тези, които предизвикват гняв, като на злонамерени.

- Детето може да гледа на възрастния, който се опитва да извади трън от ръката му, като злонамерен. Това оправдание ли е, за да се опиташ да предпазиш детето от това да порасте?

- Ами ако детето храни злоба срещу възрастния, който му вади тръна?

- Детето всъщност не храни злоба, защото нещо в него знае истината.

- Но какво се случва, ако той никога не се осъзнае и продължи да мисли, че другите са мотивирани от някакви лични чувства?

- Ако той никога не се осъзнае, тогава няма разлика в това какво мисли за другите, защото няма да ги оцени никога такива, каквито са всъщност.

- Не е ли възможно, вместо да се предизвиква гнева му втория път, да му се обясни всъщност, че написаното е с точно такава цел, и да се подкани Мулла да прегледа своите предишни чувства?

- Възможно е, но няма да има ефект, дори ще има обратен ефект. Ако кажеш на човека своята причина, той ще си помисли, че се оправдаваш и това ще предизвика в него някои мнения, които ще са вредни единствено за него. Така, чрез обяснение, ти действаш в негова вреда.

- Това правило няма ли изключения – че човек сам трябва да да учи, самоосъзнавайки собственото си състояние и че неговото състояние не може да му бъде обяснено?

- Има изключения, но ако имаше достатъчно изключения, така че да променят света, нямаше да има изобщо хора като Мулла Фироз.

Из „Слой след слой", Ошо