Светът в теб24 януари 2017

Да бъдеш или не – туй е въпросът

Неприемането на себе си е най-големият враг в духовния живот

Хенри Нувен (24 януари 1932 – 21 септември 1996) е католически свещеник и писател. Преподавал е в университетите Нотр Дам, Йейл и Харвард. Последните десет години от живота си прекарва в Торонто – в общността „Изгрев" за хора с ограничени умствени възможности. Автор е на поредица книги с духовна тематика, сред които е „Животът на Възлюбления. Духовният живот в секуларния свят". Откъс от нея ви предлагаме сега.

Най-голямото изкушение в живота ни е не успехът, популярността или властта, а неприемането на себе си. Успехът, популярността и властта наистина могат да са съблазън, но са част от едно по-голямо изкушение - да не приемам себе си. Когато се съгласяваме да вярваме на гласовете, които ни наричат безполезни и недостойни хора, успехът, популярността и властта леко биват възприемани като подходящи методи за решение на проблема. Но истинският капан е тук – в неприемането на себе си такъв, какъвто съм.

Няма да престана да се учудвам колко лесно се поддавам на тази съблазън.

Когато ме критикуват или обвиняват, предават, отхвърлят – аз си казвам: „Ето пак се случи, сега вече е ясно, че аз съм едно нищо, едно нищожество". Вместо критично да анализирам всички обстоятелства или своите способности и тези, на другите, аз съм склонен да виня себе си не само, за това, което съм направил, но и изобщо за това, кой съм и аз и какво представлявам. Моята тъмна страна шепне: „Аз съм безполезен човек… Заслужавам да ме отблъснат, да ме забравят, отхвърлят и накажат".

Може да ви се стори, че сте по-склонни към високомерие отколкото към неприемане на себе си. Но помислете, нима високомерието не е обратната страна на неприемането на себе си? Нима високомерният човек не се поставя на пиедестал, за да не го види никой такъв, какъвто изглежда той в собствените си очи? Може би високомерието е просто още един начин да се избавиш от собствената си несъстоятелност?

Самоотрицанието и високомерието в еднаква степен ни откъсват от реалния живот и правят много трудно, практически невъзможно мирното съществуване на хората. Аз съм абсолютно наясно, че под високомерието ми се крие сериозна доза съмнения, точно както и под отказа ми да се приема какъвто съм, се крие гордост. Да ли се надувам от гордост или се свивам от ниска самооценка – аз губя контакт с този, който съм аз наистина и изкривявам своята представа за реалността.

Надявам се, че ти ще можеш да разпознаеш в себе си изкушението „неприемане на себе си". Все едно дали проявено във високомерие или чрез ниска самооценка. Често неприемането на себе си бива смятано за невротична проява на неуверения в себе си човек. Но в неврозата, чрез психиката на човека, се прокрадва и завзема територии дълбоко скритата от всички тъмна страна на душата: болезненото усещане, че мястото ти не е сред другите хора. Неприемането на себе си е най-големият враг на духовния живот, защото то противоречи и заглушава идващия свише глас, който те нарича „Възлюблен".

Вярвам, че хората могат да избират и да го правят в съответствие със своите вътрешни стремежи. Също така вярвам, че хората рядко се решават да направят такъв избор. Вместо това те обвиняват света, обществото и другите, вторачват се в „съдбата" си и прахосват по-голямата част от живота си в хленчене и оплакване.