Светът в теб13 февруари 2017

Когато идва студът, често мисля за спящите под открито небе

Айрис Мърдок: Да не се замеряме с любов, тя не се среща толкова често

Джийн Айрис Мърдок (15 юли 1919 – 8 февруари 1999) е англо-ирландска романистка и философ. Тя е една от така наречените „сърдити млади хора" в британската литература. Написала е 26 романа, автор е на философски и драматически шедьоври. Увличала се е от екзистенциализма на Жан-Пол Сартр, Албер Камю и Симон дьо Бовоар и това намира отражение в романите ѝ. Стилът на Мърдок е като живота ѝ – изящен и едновременно с това безмилостно честен и безкомпромисен. През 1987 г. кралицата удостоява Мърдок със званието Дама-командор на Ордена на Британската империя (DBE). В живота на безкрайно талантливата белетристка има две „български следи" - сърдечното ѝ приятелство с майор Франк Томпсън и дългогодишната ѝ връзка с Елиас Канети. Подбрахме за вас цитати от Айрис Мърдок от „Черния принц", „Под мрежата", „Морето, морето", „Пясъчният замък", „Зеления рицар".

Той водеше двойнствен живот. Значи ли това, че беше лъжец? Не, той не се чувстваше лъжец. Той беше човек с две истини.
Не понасям сплетни и осъждания. Трябва да умееш да държиш езика си зад зъбите. Не само да не съдиш, но дори да не мислиш за други хора. Истинските мисли се раждат от мълчанието.
Нашите постъпки са като кораби: виждаме ги как отплуват в открито море, но не знаем нито кога, нито с какъв товар ще се върнат в пристанището.
В повечето случаи истинските връзки се формират сами.
Да не се замеряме с любов, тя не се среща толкова често.
Да, решаващата проверка е тази – да прецениш доколко ти е необходимо този човек да е до теб винаги. Това е точната мярка, това е по-важно от страстта, възхищението или любовта.
Мненията за хората никога не са окончателни. Те се раждат от изводите на анализа и веднага биват подложени да преразглеждане.
Една от тайните на щастливия живот е непрекъснато да си доставяш малки наслади. И ако можеш да ги получиш с минимални разходи на пари и време – толкова по-добре.
Когато идва студът, често мисля за тези, които спят под открито небе.
Реалността – това е шифър с много решения и всяко от тях е вярно.
Ситуацията беше доста необичайна – оказа се, че тя не разполага в запасите си с подходящо изражение на лицето.
Изказванията на хората за техните роднини и близки, до голяма степен разкриват какви са самите те.

— Няма как да ти помогна, — казах аз.

— Би могъл просто да си до мен. Това е достатъчно.

Ах, сексът… Той прилича на тропическа буря. Мигновено прогизваш до кокалче и в мига, когато блесне светкавицата, успяваш да влееш в себе си цялата яркост и пронизителност на стихията, в това число и хищника, който се готви за скок.
Непрекъснато пропускаме нещо като си въобразяваме, че ще успеем да се върнем към него.
Фините хора като мен, виждат твърде много и никога не могат да дадат пряк отговор. Различните гледни точки – това ме е терзало винаги.
Достатъчно е просто да хванете един човек за ръката по определен начин, дори само да го погледнеш в очите по определен начин и светът около вас ще се преобрази навеки.
Да изгониш някого е най-добрият начин да го накараш да се размисли какво е оставил от другата страна на вратата...
Хората трябва да се обичат. Да обичаш е по-лесно – винаги съм го чувствал. Да се окуражаваме, да се поддържаме. Не е правилно да се измъчваме и да се обиждаме изключително с цел самозащита. Трябва да сме над това и свободно да обичаме без да се страхуваме.
Почти във всеки брак единият от партньорите е егоист, а другият не е. Създава се поведенчески модел, който се превръща съвсем скоро в задължителен: единият от съпрузите постоянно изисква, а другият – отстъпва.
За да съществуваш като личност, трябва да умееш да слагаш граници и да казваш понякога „не“.
Искам да изживявам своите настроения, искам напълно да се отдам на всяка секунда. Чувствата — те са живота. А повечето от съвременните хора не живеят.
Можеш да изоставиш мъжа си заради любовника си, но поне си го признай честно — това е чиста проба похот, а не психоаналитични фокуси.
Най-важното се случва зад гърба ни.
Когото и да сложите на подсъдимата скамейка – ще се почувства виновен.
Всеки има представа за себе си и тя в повечето случаи е погрешна.
Писмото е стена, зад която можеш да се скриеш, отлагане на важни действия, защитен талисман, омагьосан от живота, това е начин без грешка да въздействаш на някого от разстояние (а също така не можем да отречем, че е и начин да свалиш отговорността от себе си). Писмото дава възможност да спреш мига.
Страхът от очакването е една от най-тежките човешки мъки.