Всичко започна от един разговор във фризьорския салон. Подстригваше ме ефектна, но тъжна 28-годишна жена. Знаете как се случва: разговаряш с непознат за първи път и неусетно се хващаш, че говорите на съвсем лични теми.
За какво говорят с фризьорите другите хора? Аз говорех за любовта и загубата.
Тя ми разказа, че малко преди моя час при нея е приключила четиригодишна връзка. Причината - умора. Умора от това, че партньорът ѝ вече не я цени достатъчно.
Каза ми: „Спешно трябва да намеря някой ПО-ДОБЪР“.
Хванах я за ръката (дори самата аз не очаквах да го направя) и ѝ казах много убедено: „Обещайте ми, че ще прекарате поне половин година насаме със себе си! Обещайте ми да не влизате в нови отношения, без да е минало достатъчно дълго време“.
Погледна ме и с недоверие промълви:
„Но на мен ще ми е скучно да съм сама. Да седя самотна половин година пред телевизора като някаква стара мома ли? Какво може да е по-ужасно от това?“
Познавам много по-ужасни ситуации. Например, когато си намираш партньор изключително и само заради желанието да не си насаме със себе си и о, отново изненада – той не те цени... А ти оставаш с него само защото да си сама е страшно.
Разказах ѝ моята теория: да е сам човек се учи с практика – като остане насаме със себе си. Налага ни се да преборим първоначалната паника от самотата. Веднага след това забелязваме, че фактът че сме сами, не само не ни убива, до даже в някакъв смисъл новото положени е приятно и полезно за нас.
Неотдавна разговарях с жена, която е малко над 50. Тя ми призна, че не иска да къса с мъжа си. Тя не се развежда, защото „как ще вляза в ресторант или на парти сама“.
Скъпи приятели, в един момент ние трябва да се научим да влизаме в ресторант или на парти самички. Иначе ще се окажем в отношения със случайни хора изключително заради страха да се окажем насаме със себе си. Необходимо ни е да умеем да се търпим и да не се хвърляме на всяка цена в нова връзка. Понякога след време дори можем да се обикнем. Дори да започнем да се уважаваме, когато се опознаем по-добре.
Аз се опитвах всячески да не оставам сама – опитвах се дълги години наред. Даже за пет минути. Изскачах от едни отношения и се бухвах с главата надолу в следващите. Беше ми непоносимо до остана в тишина. Аз не избирах с кого да съм, а механично пълнех празните места в живота си.
Помните ли книгата ми
„Яж, моли се и обичай“? Докато я писах, ми се наложи да остана сама със себе си за известно време. В това пътешествие аз се чух. Преминах границата, зад която стоеше обещанието: „Ще се грижа за себе си така, както за мен никой мой партньор не се е грижил. Ще се слушам и ще се пазя. Ще си покажа удивително красиви места по света. Ще се хваля сама себе си и ще се утешавам. Ще се храня с изключителна храна и ще си купувам страхотни книги. Всеки ден ще се питам: Какво мога да направя за теб, скъпа?“. Моите отношения с мен самата се оказаха невероятно добри, макар че в началото се боях да ги започна.
Чак след две години срещнах партньор, който се отнасяше с мен така грижливо, със същото възхищение и любов, както аз със себе си. За тези две години свикнах към такова отношение към себе си. Ако не бях посветила две години на самотата, щях да скачам от едни дискомфортни отношения в други и до ден днешен.
Трябва да си дадете време, за да разберете кое е добро за вас. Но когато вече сте разбрали, не се съгласявайте на по-малко.
Убедих фризьорката да побъде сама половин година. Поне половин година. Скрепихме договора с ръкостискане. Сигурна съм, че няма да се разочарова. Ще се научи да преживява моментния страх, за да може да започне зрели отношения със самата себе си.
Разбира се, че сред нас се срещат и такива, които с години остават сами със себе си. Те имат страх от близост, страх да рискуват собствената си свобода. Те не се нуждаят от моя съвет. Но ако вие, както и аз преди, както и моята нова фризьорка, досега не сте понасяли живота сами, помислете върху думите ми.
Не си струва да се страхувате от себе си. Не си струва да се страхувате да останете насаме със себе си.
Опитайте да издържите – само началото е трудно, но после ще разберете колко е полезно умението да си насаме със себe си.