Светът в теб16 август 2017

За светлината вътре в нас

Хората на властта не искат промяна, а само наркотика, който ги държи живи

Дойдох да ви говоря за зависимостта, за властта на зависимостите, но и за властта като зависимост, казва д-р Габор Мате пред аудиторията на TED в Рио де Жанейро. Аз съм лекар във Ванкувър, Канада и съм работил с много зависими хора. Хората, които употребяват хероин, кокаин, алкохол, всеки наркотик, познат на човека - тези хора страдат. С други думи, какъв е човекът, който получава нещо от зависимостта? Какво търсят тези хора чрез наркотика? Какво им липсва в реалния живот? Това, което получават зависимите, е освобождаване от болката, чувство за вътрешен покой, контрол, спокойствие, но за много кратък срок. Представяме ви интересен ракурс на пристрастяването – зависимост от власт, през очите на д-р Габор Мате.

Великият британски психиатър Р. Р. Лайн казва, че трите неща, от които се страхуват един човек, са смъртта, другите хора и собствените му мисли. Моето определение за пристрастяване е: всяко поведение, което ви дава временно облекчение, временно удоволствие, но в дългосрочен план причинява вреда, има различни отрицателни последствия и не можете да се откажете от него въпреки тях. Съществуват зависимости от наркотиците, алкохола, консуматорството, от секса, от интернет, от пазаруване, от храна, но и от власт.

В будизма се говори за гладните призраци, които живеят в телата ни. Те са с големи, празни кореми, с тънки, изкривени вратове и малки устни, така че никога няма да погълнат достатъчно, за да се нахранят. Те никога не могат да запълнят тази пустота отвътре. Ние всички сме гладни духове в това общество, всички имаме тази празнота. Много от нас се опитват да запълнят тази пустота с неща отвън. Пристрастяването е свързано с това да се опитваме да запълним тази пустота с неща отвън.

Всичките ми пациенти със зависимости са били принудени да заглушават болката вътре в себе си с различни видове вещества или с компулсивни действия. Защо ги боли отвътре ли? Много от тях за били системно малтретирани като деца, изнасилвани, емоционално и физически травмирани, пренебрегвани, отхвърлени. Това им се е случвало отново и отново. После те са открили веществото или действието, което им носи успокоение и ги приласкава дори за кратко време. И са се пристрастили към това „болкоуспокояващо" нещо отвън.

Когато се опитвах да разбера зависимостта от власт, се задълбочих в биографиите на най-могъщите хора в историята. Погледнах към Александър Велики, погледнах Наполеон, погледнах към Хитлер, погледнах към Чингис хан, погледнах Сталин. Много интересна закономерност открих.

На първо място, защо тези личности толкова много се нуждаят от власт? Интересното е, че физически те са били дребнички. Те не са представители на основното население. Сталин е грузинец, а не руснак; Наполеон е корсиканец, а не французин; Хитлер е австриец, а не немец... Всички те в една или друга степен изпитват реално чувство на несигурност и малоценност заради различния си произход.

И се нуждаели от власт, за да се чувстват добре в себе си, да станат по-големи и значими. За да получат и задържат тази власт, те са били склонни да воюват и да убиват много хора. Не казвам, че само малките хора могат да бъдат силно гладни, но е интересно да погледнем тези примери.

Зависимостта от властта е същата празнота като при другите пристрастености, която се опитваме да запълним с нещо отвън. Наполеон, вече в изгнание на остров Света Елена, загубил всичко, казва: "Обичам властта, обичам силата". Той не може да мисли за себе си без компонентата власт. Той не може са се идентифицира като никакъв, ако няма уверения във видимия свят, че е мощен външно.

Не така стоят нещата с Буда и Христос. И двамата са били изкушени от дявола. Едно от нещата, които дяволът им предлага, е сила, земна сила. И двамата я отказват. Защо те казват "не"? Защото имат властта вътре в себе си, нямат нужда да получават нищо отвън. Те не искат да контролират хората, искат да им дадат познание. Да научат хората чрез пример, меки думи, мъдрост, а не чрез сила.

Иисус казва, че силата и действителността не са извън вас, а са вътре в нас, че Божието царство е вътре в нас. А Буда, преди да умре, казва на дълбоко скърбящите монаси около него: "Не ме оплаквайте! И не ми се кланяйте. Намерете светлината вътре в себе си, бъдете светлината за самите себе си. "

Какво правим ние, когато нещо ни тревожи в заобикалящия ни свят, в целенасочената му разруха, в социалните несправедливости? Обръщаме се съм хората на властта да помогнат да се оправят нещата. Но както стана ясно вече, те са болни – пристрастени към властта и не са най-подходящите, към които да се обърнем за помощ, защото самите те се нуждаят от помощ. Те по никакъв начин не биха могли да съдействат за промяната.

Трябва да намерим светлината в себе си, трябва да намерим светлината в общността, в която съществуваме, в собствената си мъдрост и собственото си творчество. Не можем да чакаме хората на власт да правят нещата по-добри за нас, защото те нямат нужда да променят нищо.