Щастието да си в потока

Напълно отдаден си на онова, което вършиш. Забравяш егото си. Времето лети, минава неусетно. Всяко твое действие, всяко движение и мисъл произтичат от предходните, все едно свириш джаз. Цялото ти същество е ангажирано и използваш способностите си в максимална степен. Така Михай Чиксентмихай обяснява щастието. В книгата си „Поток. Психология на оптималното преживяване" той разказва, че щастието не е просто удовлетворяване на желания и стремежи, а пълно потапяне в обсебващ процес на екстаз към извършваното действие. Всеки е щастлив в момента, в който е напълно концентриран и погълнат от това, което прави – все едно дали създава музика, или изчислява математическа формула, или прави глинено гърне, или рисува картина, или готви манджа...

Чиксентмихай разказва, че като дете и тийнейджър, през тежките години на Втората световна война, започнал да се интересува от въпроса какво дава стойност на това да живеем. Четял философия, изучавал изкуството и религията, експериментирал с много възможности, които биха дали отговор на този въпрос. На една „случайна" лекция на Карл Юнг в Цюрих за летящи чинии Чиксентмихай разбира, че трябва да търси отговора в психологията. 

Авторът на теорията за „потока", посвещава живота и работата си на търсенето на щастието. Той разказва, че около 30 процента от хората, участвали в проучване в САЩ от 1956 г. насам, казват, че животът им е щастлив. И това не се променя. Независимо колко е скочила инфлацията през десетилетията, как са се променили личните им доходи, през какви финансови кризи е минал светът през това време. Увеличаването на материалното благосъстояние изглежда не влияе на това колко щастливи са хората. Липсата на основни материални средства допринася за нещастието, но увеличаването на материалните средства не води до увеличаване на щастието, казва Чиксентмихай.

Той започнал да търси къде в нашето всекидневие, в обичайните преживявания, се чувстваме истински щастливи. Интервюирал творци - артисти, композитори, учени. Опитвал се да разбере какво ги кара да прекарат дните си правейки неща, за които много от тях не очакват да получат слава или богатство, но които правят живота им смислен и стойностен.

Композиторът разказва, че когато композирането му върви, той изпада в екстаз. Този човек няма нужда да ходи на такова място като циркова арена или гръцки амфитеатър – места, където участваме в реалност, различна от това, с което сме свикнали във всекидневието. Той има нужда само от лист хартия, за да пише малки знаци и докато прави това, той може да си представя звуци, които не са съществували преди точно в тази комбинация. Той изпада в екстаз в момента на творчество. Навлиза в тази различна реалност.

Преживяването е толкова интензивно, че чувството е почти все едно той не съществува. 

Значи, когато някой е наистина увлечен в този напълно ангажиращ процес на създаване на нещо ново, както прави този човек, на него не му остава достатъчно внимание да следи как се чувства тялото му или проблемите вкъщи. Не може да почувства, че е гладен или уморен. Тялото му изчезва, идентичността му изчезва от неговото съзнание, защото той няма достатъчно внимание, както и всеки от нас, за да прави наистина добре нещо, което изисква много концентрация и в същото време да усеща, че съществува. Така че съществуването е временно спряно, разказва Чиксентмихай. Той интервюирал десетки представители на творческата мисъл. Всички описвали един и същ спонтанен процес. Без значение дали е математика, или музика, 10 години трябват, за да можеш да започнеш да променяш нещо към по-добро от това, което е било преди. Когато това се случи - музиката просто потича. Чиксентмихай нарича това „изживяване на потока".

„В книгата си "Хубав бизнес" - казва той, - интервюирах някои от изпълнителните директори, които са били предложени от техните колеги едновременно за много успешни и много етични, много социално отговорни. Тези хора 

дефинират успеха като нещо, което помага на другите и същевременно те прави щастлив, когато работиш върху него. 

Те казват, че за да си успял, не може да имаш само едното."

„Заедно с колеги по целия свят направихме над 8000 интервюта на хора - от доминикански монаси до слепи монахини, хималайски катерачи и овчари навахо, които изпитват радост от работата си. И независимо от културата, независимо от образованието и каквото и да е друго, съществуват тези седем условия, които са налице, когато човек е в състояние на поток. Има фокусиране, което щом стане интензивно, води до чувство на екстаз, чувство на яснота, знаеш точно какво искаш да направиш във всеки един момент и получаваш веднага обратна връзка. Знаеш, че това, което трябва да направиш, е възможно, макар и трудно, чувството за време изчезва, 

забравяш себе си и се чувстваш част от нещо по-голямо. 

И щом тези условия са налице, това, което правиш, придобива стойност само за себе си."

Да навлезеш в състояние на поток, означава да си извън зоната си на комфорт, да не си в покой, а да си активен – за изучаваш нещо, да си под лек стрес и да търсиш начин за справяне със ситуацията, да си изправен пред предизвикателства, да преодоляваш препятствия. 

Да си в движението и в действието, не в съзерцанието и осмислянето.

„В този смисъл релаксът не е най-доброто прекарване на свободното ни време. Скуката започва да става неприятна, а апатията - много негативна, дори не чувстваш, че правиш нещо, не използваш уменията си, няма предизвикателство - казва Чиксентмихай. - За нещастие, много от преживяванията на хората са в състояние на апатия. Най-големият проводник на това преживяване е гледането на телевизия, а следващият е да седиш в тоалетната. Но дори понякога гледането на телевизия, около 7-8 процента от времето, е в състояние на поток, но това е, когато изберете програма, която наистина искате да гледате и получавате обратна връзка от нея."