Искате щастие? Бъдете благодарни!

Каква е връзката между щастието и благодарността? Когато си щастлив, си благодарен? Хм, има доста изключения – всеки от нас познава хора, които имат всичко нужно, за да са щастливи, но не са, защото искат нещо друго или повече от същото. Има и други, преминали през много злощастия, но излъчващи щастие. Те са благодарни. Така че не щастието ни дава благодарността. Благодарността ни прави щастливи. Това казва пред аудиторията на TED Дейвид Стийндл-Раст, католически бенедиктински монах. Автор на духовните текстове „Благодарност", „Сърцето на молитвата", „Музиката на мълчанието". Съосновател на „Мрежа за благодарен живот", организация, посветена на благодарността като феномен с трансформиращо влияние върху хората и обществото.

Как работи благодарността ли? Ами, изживяваме нещо, което е ценно за нас. Нещо ни е дадено, което за нас е важно. Не сме го купили. Не сме го заработили. Не е сделка. Не сме положили усилия за него. Просто ни е дадено. И когато тези две неща станат едновременно, нещо, което е наистина важно за мен и аз разбирам, че ми е дадено без никаква цена, тогава благодарността спонтанно се надига в сърцето ми, щастието спонтанно се надига в сърцето ми, разказва Дейвид.

Според него не е нужно да изпитваме благодарност само от време на време. Можем да изберем да сме хора, които живеят с благодарност. Живот с благодарност, това е то. За всеки подарен ни момент. 

Трябва да се научим да не пропускаме възможността 

да се насладим на всеки дар. И да благодарим в този миг за едно, в следващия – за друго, и така – през цялото време.

 

Значи ли това, че можем да сме благодарни за всичко? Наистина не. Не може да сме благодарни за насилието, за войната, за потисничеството, за експлоатацията. На лично ниво не може да сме благодарни за загубата на близък, за неверността, за тежката загуба. Но аз не казах, че можем да сме благодарни за всичко, уточнява Дейвид. Казах, че можем да сме благодарни във всеки един момент за възможността и дори когато сме изправени пред нещо, което е извънредно трудно, ние може да се издигнем до този шанс и да отговорим на възможността, която ни е дадена. Не е толкова лошо, колкото сигурно изглежда. Всъщност, когато се вгледаш и го изпиташ, откриваш, че през повечето време това, което получаваме, е възможност да се наслаждаваме, и ние я изпускаме единствено защото се втурваме през живота и не спираме да видим възможността.

Как да се научим да сме благодарни във всеки един момент ли?

 

Толкова е просто, че всъщност е това, което са ни казвали като деца, когато са ни учили да пресичаме улицата. Спри. Огледай се. Тръгни. Това е всичко. Но колко често се спираме? Ние препускаме през живота. Ние изпускаме възможността, защото не спираме. Трябва да спрем. Трябва да утихнем. И трябва да издигнем знаци "стоп" в живота си.

Монахът бил в Африка преди няколко години. Когато се върнал, всеки път, когато пуснел чешмата или включвал осветлението, си спомнял за липсата на питейна вода и електричество там и бил благодарен, дълбоко признателен, че разполага с тези дарове. Но като минало време, почнал да забравя, затова

сложил жълти стикери по крановете и ключовете за лампите. 

Така всеки път, когато си налива вода и запали осветлението, Дейвид се подсещал да бъде благодарен...

Знаците „стоп" са необходими, за да поспрем в задъханото си ежедневие за миг. Следващото нещо е да огледаме. Поглеждаме. Отваряме очите си, ушите си, носа си. Отваряме всичките си сетива за чудесното богатство, което ни е дадено. То няма край. Животът ни е даден, за да му се наслаждаваме. Отваряме и сърцата си за възможността да помогнем на другите, да направим другите щастливи, защото нищо не ни прави по-щастливи от чуждото щастие. Спри, огледай се, и после наистина направи нещо. 

Благодарният свят е свят на радостни хора. Благодарните хора са радостни хора. Имаме възможност чрез простата формула „спри, огледай се, тръгни" да преобразим света, да го направим щастливо място, казва бенедиктинският монах.