Късам връзката ни завинаги. Сбогом!

Ти ми казваше, че емоциите са нещо лошо и ме убеди, аз не съм нищо повече от една буца болка и негативност и с времето се оказа точно така. Ти ме накара да се срамувам от моя гняв, от моята ярост, печал, мъка и страх. Ти ме учеше да отричам моите чувства в полза на твоя образ на съвършенството. Ти ме учеше да отричам, отричам, отричам, отричам, докато в емоционалното ми тяло не остана нищо освен няколко парчета отчаяние и мрак.

Ти съдеше рационалния ми ум за постоянния анализ и привързаност към старото знание, вместо да ми даваш любов и разбиране. А нали те са необходими, за да видим по-надалеч и да се надскочим. И чак сега осъзнах, че ти не си способна да обичаш и да разбираш. И това е една от причините, поради които аз късам нашата връзка.

Вина, ти правеше моята воля, моите желания и силата ми незначителни. Ти казваше, че не трябва да имам свободна воля и желания, че е неправилно да използвам силата си, за да привнасям в живота си красиви неща. Вярвах ти и в крайна сметка забравих как да използвам 90 процента от силата си. Ти ме убеждаваше, че бих наранил другите, ако използвам своята сила и свободната си воля. И тъй като ти вярвах, често наранявах околните.

По време на цялата ни връзка ти ме караше да играя много роли. Ти ми пишеше роля след роля и ме караше да забравя, че съм само актьор на сцената на собствената си пиеса. Ти ми даде ролята на жертва във враждебната вселена и ме накара да мисля, че тази роля има власт над мен. А когато се изморяваше, ти ми даваше ролята на потисник, който живее в лъжовна удовлетвореност, изходяща от превъзходството над „по-малко успешни хора". 

Ти ме караше да живея като мъченик и да се откажа от всичко. Учеше ме, че бедността е добродетел, а в крайна сметка най-състрадателните хора притежават най-малко ресурси, за да помогнат на планетата. Също така ти правеше от мен убиец, преследвач и беглец. Когато се приближих до църквата, ти ме отблъсна оттам, защото се страхуваше, че се приближавам към истината. Ти превъзнасяше добротата и любовта на Бог и ме уверяваше, че аз съм жалък грешник без надежда за спасение.

Вина, ти ми носеше печал, когато бях близко до радостта. Караше ме да забравям, когато започвах да си спомням. Винаги ме връщаше на земята, когато се извисявах твърде високо. Убеждаваше ме, че съм твърде идеалистичен, че Небесата са само мечта, че след космическата оргия на свободата ще последва сметката, дългът и разплатата. И докато ти вярвах, сметката идваше винаги, винаги навреме. Караше ме да вярвам, че съм длъжен да работя, за да живея и че не е хубаво да се наслаждаваш на живота докато другите страдат. Караше ме да вярвам, че съм безсилен да изцеля болестта на света и че е неправилно да мисля, че мога да изцеля болестта и да се издигна над смъртта. В същото време ми напомняше, че аз не правя достатъчно за спасението на планетата.

Вина, сега разбирам най-коварното нещо, на което ме научи ти: когато свърши земното страдание, мен ме очаква мрачното зловоние на смъртта. И ти почти ме убеди, че възнесението е невъзможно, и че навярно съм се заклещил в колелото на преражданията. Караше ме да се върна в топлото лоно, където се удовлетворяваха всичките ми потребности, вместо да ме сложиш в шумния и безчувствен свят, в който притежаващите повече мъдрост, ще ми диктуват какво да правя. Когато бях безпомощно дете, ти прибегна до светски авторитети, за да потиснеш волята ми и да разрушиш естественото чувство на удивление и любопитство. Изкарах много животи като се опитвах да се върна назад, към лоното, без да разбирам, че физическото раждане е всичко на всичко едно възпроизводство на душата ми от Майката на Творението. Ти твърдеше, че Майчинският аспект на Бог е плод на моето въображение в една мъжка вселена. Душата ми дълго се опитваше да се върне в лоното на Творението, но сега аз зная, че лоното на Творението е вътре в мен.

О, Вина, сега те виждам каквато си — празен, студен, безстрастен бог, скитащ се в пустотата в търсене на нищо не подозиращия живот, за да го напълни със своите паразитни подтици. И въпреки, че ми е трудно да произнеса тези думи, аз не ти се сърдя, защото знам, че теб те преизпълва гняв. Просто те виждам такава, каквато си и повече не желая да получавам твоите безплодни предложения. 

Затова ти разрешавам да си отидеш. В ума си виждам, как ти безжизнено доплуваш към окончанията на моята същност и изчезваш в празното пространство, извън проявяващата се вселена.

Да, Вина, нашите отношения приключиха. Сега, когато виждам играта ти, отказвам да играя роли, които ти си написала за мен. Сега те призовавам да се срещнеш с моите братя и сестри. Те ще видят, както виждам това и аз, че всъщност ти си нищо, гол цар, без материя и без любов. Моето космическо семейство наблюдава, как ти разиграваш последната си карта – картата на земното страдание, картата Армагедон. Ние виждаме как блъфираш. Видяхме последната ти карта и не се излъгахме. И въпреки, че чуваме воплите и скърцането със зъби на вярващите в теб и очакващите последната си смърт, ние повече не се страхуваме от теб. Напускаме света на тъмнината. Това е нашето начало и твоят край.

И така, аз се връщам към своята задача – да изискам онези части от себе си, които ти скриваше от света и не им даваше достъп до сладкото чувство за свобода. Аз избирам своята безграничност и чистата си невинност, които макар и за дълго забравени, не са и никога няма да бъдат напълно унищожени.

В следващите години пътят, освободен от твоето присъствие, ще се освети от Небесните Домакини и тези, които вървят по пътя към свободата, повече няма да бъдат заложници на търсещите отплата. По-нависоко от създадения от теб ад, се чуват звуците на древни мелодии, вечно нови и пеещи за вездесъщатата любов. Всяка мелодия сияе със своята завършеност. И докато аз и моето космическо семейство успокояваме телата си, емоциите, сърцата, умовете и душите си с Единството, музиката нахлува в нашето Единно същество, а миналите падения изчезват в нищото, откъдето са дошли. Страхът от неизвестното се превръща във вълнение и ентусиазъм, когато заедно се отправим на пътешествието отвъд пределите.

Сбогом, Вина!

Твой бивш: Сал Ракели

(превод: Списание 8)