Дали родителите ви са с нарцистично разстройство, може да се определи по вашето поведение. „Децата на хората с нарцистично разстройство са свръхчувствителни, неуверени в себе си, неспособни да осъзнаят своята значимост и се чувстват недостойни за любов“, казва Кети Каприно, психолог, коуч, психотерапевт. За нарцисизма са характерни завишено самомнение, търсене на възхищение у околните, липса на съчувствие и емпатия. Но зад маската на самоувереността се крие човек с много чуплива самооценка, който може да се срине и от най-дребната критика.
Според Кети Каприно, която в кариерата си на психотерапевт се е срещнала с много нарциси, те могат да изживеят живота си, потънали в мисли, че са недостойни, в търсене на признание и одобрение от околните, без така и да получат нищо от това.
Представете си дете, чиито родители:
— Са убедени в своята уникалност и мислят, че могат да бъдат разбрани само от също толкова специални хора или пък елитни личности с висок статус – социален образователен, или финансов.
— Завладени са от обсесивните мисли за безгранична власт, красота и успех.
— Винаги искат да са център на внимание.
— Смятат, че всичко им е разрешено.
— Използват другите за достигане на своите цели.
— Не могат да покажат съчувствие и емпатия.
— Високомерни и лицемерни са.
Ето отличителните черти на децата, чиито родители са нарциси:
1. Те се чувстват не на мястото си в повечето случаи и неприети от околните. Нарцистичните родители, фиксирани върху себе си, не са в състояние да осигурят на децата си емоционална сигурност и стабилност.
2. Липсва им чувството за собствено достойнство. Нарцистичните им близки ги засрамват. Ако детето не отговори на хипервисоките изисквания на родителите, бива наречено глупаво, мързеливо, безотговорно и т. н.
3. Имат ниска самооценка. Те са непрекъснато под лупа. Не ги хвалят, не ги поощряват.
4. Страхуват се да не бъдат изоставени. Когато порасналото дете на нарцис най-сетне усети любовта, която му е липсвала, то не знае как да реагира. Толкова силно искат да задържат този човек, че най-често се случва обратното - отблъскват го.
5. Не могат да приемат комплименти. Причината е липсата на понятие за собствено достойнство – те са били нагрубявани и неодобрявани много дълго време.
6. Чувстват се непълноценни. Прекалено взискателни са родителите с нарцистично разстройство. Те се опитват да превърнат децата в това, което те самите не са успели да станат. Поставят към детето изисквания, които са неизпълними, и всеки път, когато не получат очаквания резултат, обявяват детето за „провалило се".
7. Страхуват се да кажат мнението си. „Мълчи, не те питам“ – тази фраза често я чуват затворници, новобранци и... деца на нарциси. Израснало в страх, малкото на жълтите цветя изпитва страх да нададе глас. Впоследствие или развива психическо разстройство, или става жертва на друг нарцис в брака си.
8. Смятат, че не са достойни за любов и уважение. Детето, расло в студеното, деструктивно семейство на нарцисите, които не са му обръщали изобщо внимание, дори и след двайсет години няма понятие какво е да бъдеш обичан и уважаван.
9. Те сами саботират своите връзки. Децата на нарцисите дълги години изпитват психологическа нестабилност и като следствие се сблъскват с проблеми в платоничните и интимните отношения. По-лошото е че подсъзнателно се стремят към отношения, които в близко или далечно бъдеще ще им причинят щети.
10. Страдат от депресивни и тревожни разстройства. Те могат да се появят поради душевните страдания, които е имало детето. Като възрастен то не може да преодолее травмите без помощта на психотерапевт или психолог.