За абсолютната честност и съвършеното общуване

Истината е, че всеки общува със своето собствено несъзнавано, което използва, за да даде израз на фантазиите си. Когато говори на любимия си, всеки всъщност говори на себе си. Същевременно другият не слуша, а чува единствено, че някой говори, и когато му отвърне, се обръща единствено към собственото си несъзнавано. Вследствие на това, двамата „изживяват" фантазията, че общуват съвършено и че в душата си са винаги съгласни един с друг, винаги заедно и напълно сплотени. Разбира се, това призрачно общуване функционира само дотолкова, доколкото се разпростира способността им за самоизмама. Често способността за самоизмама в това отношение внезапно изчезва след няколко години брачен живот и двойката за пръв път осъзнава, че няма никакво общуване, че двамата говорят на съвсем различни езици и че всъщност никога не са се разбирали. Това е много болезнено откритие и всеки се мъчи да обвини другия за случилото се.

Истинско общуване може да има само дотолкова, доколкото двамата са абсолютно честни. Тази откровеност може да се постигне като се премахне лицемерието. Лицемерие означава да не показваш това, което си, като по този начин поддържаш високо самочувствие. Докато хората не свалят маските си, наличието на общуване е слабо вероятно, дори когато редовно си разменят съобщения. За да съществува искреност, трябва напълно да отсъства страхът. Причината за лъжата е страх от нещо - в този конкретен случай очакването на възможно рязка или негативна реакция от страна на другия. Само когато е сигурен, че ще срещне зряло и рационално поведение, човек може спокойно да разкрие душата си и да положи основите за истинско общуване.

Представата за обща идентичност, сливането в едно същество се приема като доказателство за неразривен съюз на двойката. Смята се, че това идеално споделяне на обща идентичност представлява най-голямото ѝ постижение. Подхранвани от тази представа, двамата се стремят да мислят еднакво, да чувстват еднакво, да имат едни и същи мнения, да се придържат към едни и същи ценности и изобщо да имат еднакво поведение. Резултатът обаче почти винаги много се различава от желаната цел, защото такова поведение довежда до загуба на самоличност. Цената, платена за това силно жадувано сливане, е твърде висока - сливането означава гибел на възможностите за самореализация. Всъщност 

тази амалгама никога не е продуктивен брак, тя е само стерилно съдружие.

Вместо всеки от двамата да се развива потенциала си, за да се реализира като съзнателно и интелигентно същество, взаимните слабости, ограничения и недостатъци се наслагват и стават причина сливането да бъде толкова тежък товар, пише Бейнс в "Науката за любовта".

...В дългогодишни бракове, единият съпруг може да не знае нищо за другия и то до такава степен, че да не познава желанията, мислите, нуждите, качествата или недостатъците му. Често истинският характер на съпруга или на съпругата остава напълно неизвестен. 

...Този измислен живот често поражда ситуация, при която съпругът вярва, че е донесъл щастие на жена си и че е образец за добър съпруг. После той с учудване разбира колко нещастна и отчаяна е била жена му в продължение на много години. 

Съпругът често е уверен, че тъй като има материална сигурност, жена му е щастлива и удовлетворена. Той 

не изпитва сериозен стремеж да опознае вътрешния свят на съпругата си с цел да я направи щастлива 

и да осигури собственото си щастие. Егоизмът му е толкова силен, че той я превръща в предмет и й приписва собствения си вътрешен свят, където естествено по правилата на неговата игра е „невъзможно тя да не е щастлива" и „има всичко необходимо, за да е щастлива". Такъв индивид сляпо вярва, че партньорът му е само допълнение към неговото Аз и няма собствен вътрешен свят. 

Липсва истинско разбиране за това, че всеки индивид има право на собствено мнение, 

право да се придържа към критериите, продиктувани от вътрешния му свят и право да не желае да се превръща в средство за другите. Много важно е да помислим върху значението на вътрешния живот на другия и да не приемаме автоматично, че съвместният живот е достатъчен, за да придобием правилно познаване и разбиране на партньора си. Това би могло да доведе индивида до убеждението, че е намерил истинска любов.

Из "Науката за любовта", Джон Бейнс