Действието във филма „Експрес Сънсет Лимитид" се развива само в една стая, където двамата персонажи се срещат при доста драматични обстоятелства. Героят на Томи Лий Джоунс е циничен университетски професор - мизантроп, дълбоко отвратен от хората и живота. Планът му за самоубийство е осуетен от Самюел Джаксън - бивш затворник, намерил спасение в безрезервната си вяра в Иисус. Текстът за сценария на филма е от носителя на „Пулицър" Кормак Макарти.
***
- С кое не би се съгласил?
- Може би идеята за първородния грях... знаеш. Ева изяла ябълката, направила човеците лоши. Аз не виждам хората по този начин. Мисля, че в по-голямата си част хората са изначално добри. Злото е нещо, което сам си докарваш. Най-вече като искаш неща, които не би трябвало да имаш. Но няма да стоя тук и да ти обяснявам какъв съм еретик, докато се опитвам да те откажа да бъдеш такъв.
- Ти еретик ли си?
- Опитваш се да ме вкараш в торбата ли, професоре?
- Не. А ти?
- Не повече отколкото подобава на човек. Дори и силно вярващ. Не се съмнявам, но задавам въпроси.
- Каква е разликата?
- Задаващият въпроси търси истината. Съмняващият се иска да чуе, че не е вярно.
- Не смяташ, че трябва да вярваш във всичко, което е там, за да бъдеш спасен?
- Въобще не. Дори не смятам, че трябва да си я чел. Или да знаеш, че има такава книга. Мисля, че каквато и истина да е написана на страниците на Библията, е написана и в човешкото сърце много отдавна. И ще бъде написана там много след това. Дори и последното копие на тази книга да бъде изгорено. А което Иисус е казал, не смятам, че въобще нещо е сътворил. Просто го е изказал. Тази книга е упътване за невежите и измъчените. На един цялостен човек няма да му трябва. Ако беше я прочел, щеше да знаеш, че тук се приказва повече за грешния път, отколкото за правилния. Защо, мислиш, е така?
- Не знам. Защо? Ти ми кажи.
***
- Това което искаше да знаеш... Няма евреи, няма бели, няма негри... цветнокожи хора. Няма такива неща. В дъното на мината, където се намира златото, няма такива неща. Там е само чистата руда. Онова, вечното, дето не вярваш, че е там. Онова нещо, което приковава хората за перона, докато се приближава Сънсет експрес...
Това нещо, което ти позволява да раздаваш благословии по главите на непознати, вместо да ги проклинаш.
***
- Ако това не е животът, който си искал, то тогава какво е?
- Не зная. Не това. Ти живееш ли, както си планувал?
- Не. Но получих това, от което се нуждаех, вместо което исках. Понякога това е най-добрият късмет.
Илюстрации: kinopoisk.ru