Светът в теб6 февруари 2018

Не бъди категоричен за нищо

Животът ни превъзпитава с обратното на това, което очакваме

Ако човек започне да придава прекалено голямо значение на материалните или духовните ценности, тоест да ги идеализира, Животът се заема с духовното му "възпитание". Разрушават се тъкмо онези ценности, които са били излишно идеализирани, доказвайки по този начин илюзорността на неговите убеждения. Животът (или нашият "наблюдател") използва различни методи, за да вразуми заблудените ни души. Духовното ни възпитание се случва по няколко начина, с които ни се доказва погрешността на убежденията ни. За тях разказва в книгата си „Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска" Александър Свияш.

Първият начин за духовно вразумяване е пряко стълкновение с друг човек, притежаващ противоположна (или просто различна) ценностна система.

Подобна процедура на духовно "възпитание" достатъчно активно се провежда в семейството, където съпрузите обикновено имат противоположни ценностни системи и затова се явяват като "кармични" таблетки един за друг, пише Свияш.

Вторият начин е чрез поставяне на човека в ситуация, в която се разрушават много значими за него идеали.

Тук вече е трудно да се определи, кой именно човек осъществява "възпитателния" процес. По-скоро те ще са много на брой и всички заедно ще създават ситуация, в която се разрушава вашата ценностна система. Например, идеализиращият парите си остава без тях и често не е възможно да се определи по чия вина е възникнало подобно положение. Той може да е станал част от колектива на разорена фирма или неговият личен бизнес да е рухнал под бремето на данъците или на повишената аренда. Нещо се случва, но конкретен виновник няма.

Третият начин е „възпитаване" чрез поставяне на човека в ситуация, в която той е принуден да извършва онези постъпки, за които по-рано е осъждал или презирал другите хора (включително себе си).

Така се случва, когато осъждате някого за глупостта, неделовитостта и недисциплинираността му, както и за други нарушения на моралните норми, доброто поведение в обществото или които и да било значими за вас правила на държане. Дава ви се съща или сходна ситуация. Вие сте на мястото на осъждания от вас.

Спомнете си кога и кого сте осъждали. Ако си спомните и мислено помолите прошка за своето осъждане, на Живота няма вече да му се налага да ви поставя в подобни ситуации.

Четвъртият начин е "възпитаване" чрез създаване на такава ситуация, в която се реализират онези погрешни убеждения, битуващи у вас на подсъзнателно (емоционално или ментално) ниво.

Например в живота ви е имало такъв случай, когато сте получили крупна сума пари и след това сте имали големи неприятности. От неприятностите сте се избавили, но в паметта ви се е запечатала програмата "големи пари - неприятности (или опасност)". Сега тя ще работи независимо от вашето желание или от съзнателното ви отношение към живота. Вие може упорито да се стремите към големите пари, но ситуацията все така ще се наглася, че няма да ги имате. Можете да негодувате или да полагате големи усилия за постигането на успехи, но нищо няма да се получава - собствената ви подсъзнателна програма Ще формира събитията по такъв начин, че да не ви доставя нови неприятности.

Всъщност, всичко се случва в съответствие с първия принцип на Методиката за формиране на събития, който гласи следното: вие сами предизвиквате всички събития в живота си. Тук този принцип действа в пълна сила. Друг въпрос е, че вие сами формирате и негативните случки в живота си. Но за това вече сте отговорни вие, а не принципът - каквито програми съхранявате в подсъзнанието си, такива и резултати получавате, пише Свияш.

Петият начин за духовно „възпитание" - принудителното изтръгване на човека от потока събития, така че да има достатъчно време за размишления над въпроса правилно ли се отнася към Живота.

Това обикновено се осъществява чрез иницииране на тежки болести, разрушаващи погрешните убеждения на човека, или пък чрез престой в затвора.

Този способ се използва, когато нашият "наблюдател" не е успял с предишните четири (например, в случай че продължавате да осъждате себе си или когато не реагирате на разрушаването на вашите погрешни убеждения за външния свят).

Из "Какво да сторим, когато нещата не вървят, както ни се иска", Александър Свияш