Има и такава любов – когато сме построили огромните кули на надеждите и очакванията, влагаме огромна енергия, само за да разберем, че всичко това е безполезно. Сърцето се разбива на милиони парченца и си задаваме въпроса защо не се получи...
Да, често грешим в любовта.
Избираме хората според уроците, които трябва да научи нашата душа. Не можем просто да се променим, да си отворим мозъка и да ремонтираме вътре каквото е нужно. Това може да се случи само тогава, когато останем насаме със съжалението си.
Може би това не е точно грешка, по-скоро потребност да разберем кои сме, как обичаме, какво ни е нужно от любовта. Има и такава любов, която искаме да върнем. Но това не променя факта, че веднъж тя ни е разбила сърцето.
Работата е там, че ни трябва голяма грешка, която ще ни приближи до голямата любов на живота ни. Необходимо е да се разбием на парчета, за да разберем как да се сглобим отново.
Често тази голяма грешка са отношения, които изобщо не е трябвало да почваме или е трябвало да си тръгнем от тях много по-рано. Ние не сме го направили, но не защото онази любов е била съдбата ни. А защото без нея ние никога нямаше да разберем какво е истинската любов.
Винаги имаме избор дали да останем във връзката и това означава постоянна борба на характери и идеали. И колкото и да се надяваме, че този път всичко ще завърши по друг начин, това не се случва.
Защото не ни е писано. И на грешната връзка не ѝ е писано.
Грешката ни трябва да приключи, най-често доста горчиво, направо катастрофално тежко. Целта ѝ е да ни разбие на парчета и да хвърли предизвикателство на представите ни за любов.
Трябва да си зададем въпроса какво не тръгна както трябва, какво е наистина за нас любовта. И това не се случва за една нощ, а докато не осъзнаем истината и не спрем да се крием от нея.
Докато не стигнем до състоянието, в което знаем и усещаме, че можем да подарим на някого любовта си, но също така можем да си тръгнем с гордо вдигната глава и с увереност, че ще намерим достойната за нас връзка.
Защото Любовта на живота ни ни чака.
И когато я срещнем, вече няма да се питаме защо ни се наложи да преживеем толкова любовни страдания.
Тази Любов ще дойде, когато наистина повярваме, че заслужаваме това, което искаме. Всичко ще е различно. И ние ще сме различни, преживели вече болезнената раздяла, ще се отнасяме към нея по друг начин.
Ще търсим мир и спокойствие, а не страст и огън. Няма да сме придирчиви към външността, а ще обръщаме внимание на онази енергия, която човекът привнася в живота ни.
Бавно ще започнем да разбираме, че важното не е кой е този човек, а кой човек във вас пробужда той. Тази Любов трябва да ни направи по-добри. Тя трябва да ни вдъхновява.
И тогава ще разберем, че най-голямата грешка в живота ни е станала пътеводна звезда към най-голямата Любов в живота ни.
