Светът в теб24 март 2018

Вижте Божественото във всеки човек, който върви насреща ви

Колкото по-малко завися от човешкото щастие, толкова повече мога да имам от него

Сергей Лазарев е световноизвестен руски учен, изследовател и лечител, основоположник на популярния в цял свят метод на лечение \Диагностика на кармата". Истините, които той препредава в 12-те тома на книгата си, са основополагащи за всяко духовно учение. Нека си припомним някои от аксиомите на Лазарев.

Повишената зависимост от способностите, интелекта, благополучната съдба се нарича „гордост". Прекомерната зависимост тръгва като начало от неприемането на загубите на това, което притежаваш. Повърхностното ниво на гордостта представлява повишена ориентация и зависимост от първото ниво на духовните ценности - способностите, интелекта, благополучието. По-мащабният, дълбочинен фон е, когато има повишена зависимост от принципите, идеалите, плановете и надеждите. Колкото са по-значителни и мащабни са човешките ценности, от които завися, толкова по-голямо е престъплението срещу любовта, което бих могъл да извърша.
Какво може да се каже на прост език за тази ситуация? Личната карма обикновено съвпада с родителската. Ако в предишните животи е убивана любовта, то и при предците вероятно някой е извършил подобно престъпление. Колкото по- голяма агресия е извършена срещу любовта, толкова и дълго човек я носи в себе си. Колкото е голям размерът на престъплението, толкова душата на потомците се „замърсява" и толкова повече, в следващите си.животи, човек ще отговаря за тези престъпления. Пречистването - чрез болести и нещастия - преди всичко ще бъде за него, а не за децата и внуците му.
Агресията към любовта винаги се превръща в агресия към света и към хората. Колкото повече вътрешно аз съм агресивен към света, толкова повече той е агресивен към мен. Също така, хората с повишена вътрешна гордост привличат към себе си болестите и нещастията. И колкото и да е странно, многобройните неуспехи, болести, нещастия или проклятия помагат на членовете на такъв род да оцелеят. Чрез всичко това се извършва намаляване на зависимостта и значимостта на човешките ценности. Тогава нараства импулсът на устремяване към любовта и към Бога. И един такъв род може да оцелее.
Когато сега излезете от залата, във всеки човек, който върви насреща ви, трябва да виждате Божественото. Във всяка ситуация, която ви обкръжава, трябва да усетите проявлението на Божественото. Колкото повече чувствате висшата, макар и непонятна за вас в момента, логика на Божественото, толкова по-малко ще зависите от човешката логика. Колкото повече сте открити за любовта, толкова по-малко ще зависите от съзнанието. Защото Бог - това е любов, а човек - това е съзнание. Припомнете си всички хора през живота си, които са ви обидили и им простете. Разберете и почувствайте, че това няма нищо общо с тяхната воля, че чрез човешкото унижение са спасявали Божественото във вашата душа. Припомнете си всички моменти, когато сте потискали любовта в душите на другите хора, било чрез осъждане или чрез презрение и недоволство. Преминете през тези ситуации отново, като премахнете претенциите и съхраните любовта. Припомняйте си я десетки, стотици пъти, докато не почувствате, че ако ситуацията се повтори, вие вече ще преминете през нея като съвършено различен човек. Молете се за децата, внуците и правнуците, за да могат те да съхранят любовта си към Бога и да не търсят виновни.

Разберете едно - ако вие вътрешно не се промените, молитвата няма да ви помогне. Трябва да се промените изцяло, дори до нивата на рефлексите. Отначало това е тежко, но ако сте решили да се промените без връщане назад, винаги ще има резултат. На твърде много пациенти не успях да помогна, защото те бяха готови да работят над себе си, докато боледуваха или ги сполитаха нещастия, т.е. молеха се и се опитваха да се променят, само за да оздравеят или да снемат от себе си неприятностите. Ние се променяме, за да се приближим към Бог, а не за да получим повече човешки ценности. По-късно те сами ще дойдат. Колкото по-малко завися от човешкото щастие, толкова повече мога да имам от него.
Що се отнася до тялото. Тъй като гордостта е повишена значимост на тялото и зависещото от него съзнание, периодичното ограничаване по отношение на хранене, дишане и общуване е полезно. Забавянето на съзнанието става, когато човек престава да критикува и оценява случващото се. Ритмичната музика и ритмичният танц също забавят съзнанието. Престоят във вода ни напомня за периода на бременността и за етапа, когато всичко живо все още се е намирало в океана. Затова чувствата ни стават по-активни, а съзнанието по-бавно. Спокойното, ритмично ходене, ако продължава повече от половин час, започва да забавя съзнанието.

Из „Диагностика на кармата", Сергей Лазарев