Кратка история на българския комикс

Историята на българския комикс е съществена част от културната ни история. В силните си години (1979–1992) списанията „Дъга" и „Чуден свят" продават повече от десет милиона копия. Най-добрите български комиксови поредици са създадени от талантливи художници и сценаристи, които разказват вълнуващи истории с продължение за воини и магьосници, детективи и мореплаватели... 

В тази книга за първи път се проследява зараждането, хронологията и развитието на деветото изкуство в България от края на XIX до началото на XXI век. С помощта на повече от 700 илюстрации от избрани комикси тя разказва за авторите, техните герои и времето, в което са създадени, за цензурата, издателствата и успешната реализация на някои български художници по света.

Авторът Антон Стайков е художник и журналист, който се занимава с история и анализ на комикса в България и по света. Освен изследовател, той е и запален читател, колекционер и популяризатор на български комикси. Темата на докторската му дисертация е „Kомикс и реклама. Поетика и семиотични аспекти".

Кратка история на българския комикс разглежда хронологично развитието на комикс изкуството у нас. От комичните ленти, повлияни от европейската сатирична преса, през детските поучителни кратки истории жанрът преживява първия си разцвет в годините на Втората световна война, когато всеки ден излиза различен вестник с комикси. След 1944 г. България поема по пътя на социализма, а комиксът се превръща в инструмент за идеологическо възпитание и на деца, и на възрастни. Появяват се римуваните назидателни ленти във вестник „Септемврийче" и  сатиричните пропагандни комикси във вестник „Стършел". 

През 60-те, 70-те и 80-те години около издателство „Български художник" и култовите списания „Космос", „Дъга" и „Чуден свят" се създава атмосфера на свободни пластични търсения, която стимулира развитието на комиксовия жанр. Освен поредиците в периодични издания, за първи път се появяват т. нар. романи в картини, а няколко фантастични и патриотични комиксa се публикуват като отделни албуми. В списание „Дъга", утвърдило се като най-успешната комикс медия у нас, изгряват имената на майсторите на рисунката и разказа Стоян Шиндаров, Христо Кърджилов, Петър Станимиров, Евгений Йорданов, Николай Додов, Димитър Стоянов–Димо, Сотир Гелев, Румен Чаушев и много други. 

През 90-те години се правят няколко опита за издаване на комикс списания омнибуси. Всички завършват с първи и единствен брой. XXI век започва с носталгичен опит за възраждане на „Дъга" – ново списание със същото име излиза в цели тринайсет броя. Най-сетне български комикс художници достигат до големите световни издатели – Александър Малеев работи за "Marvel" и "DC" в Ню Йорк ("Batman", "Daredevil"), Виктор Кълвачев – в Лос Анджелис ("Pherone", "Blue estate"), Пенко Гелев получава поръчка за 22 комикса по класически романи от английското издателство "David Salariya". Динамичното развитие на графичната новела, алтернативния комикс, провокативните уеб и ъндърграунд форми в началото на новото хилядолетие дават надежда за успешно бъдеще на деветото изкуство и за нови предизвикателства пред българската публика.