Ханс-Петер Стика, археоботаник от Университета Хойенхайм (Щутгарт, Германия), твърди, че е открил рецептата на бира, варена от древните келти, пише Archaeological and Anthropological Sciences. Ученият е на разкопки в руините на селище от ранната желязна епоха (500 г. преди н. е.) в Ебердинген-Хохдорф. Той с почуда открил в земята 6 ями за приготвяне на ечемичения малц. По-късно на бял свят излезли и няколко хиляди обгорели ечемичени зърна.
Ечемикът киснел във вода докато покълне. После от двете страни на рова се запалвали огньове, които трябвало да подсушат зърната и да придадат на малца тъмен цвят и аромат на дим. Бавното сушене стимулирало развитието на бактериите, произвеждащи млечна киселина, необходима за добрия вкус на крайния продукт.
При разкопките са открити и семена от буника, използвани за усилване на опияняващия ефект. Според Стика келтите слагали в пивото и семена от моркови, както и малко от билката пелин. Тази рецепта силно се отличава от съвременните. Днешната бира е с аромат на хмел, а древната е ухаела на букет от билки.
Хмелът започнал да се използва за приготвяне на бира едва около 800-та г. В Близкия изток я варили още преди 5500 г., припомня «Газета.Ru»