Най-свободният затвор на света

На 75 км от бреговете на Осло, Норвегия, има остров, приютил над 115 престъпници, някои от които са сред най-опасните в страната: убийци, изнасилвачи и наркодилъри. Вместо зад дебели решетки обаче, тук затворниците прекарват времето си като на ваканция. Няма телени огради с високо напрежение, няма въоръжена охрана, нито дори полицейски кучета. Затворниците живеят в светло боядисани дървени къщички,  грижат се за животни, отглеждат посеви и режат дърва за огрев. На разположение имат плаж, на който се пекат през лятото, удобни рибарски места, коне за езда, сауна и тенисигрища. Вечерното меню предлага ястия като „рибни топки с бял сос и скариди" и всичко - от пиле до сьомга. Затворът Бастой определено вече звучи като ваканционна версия на Алкатрас!

Наистина първоначално възприятието на подобен „затвор" и либералното отношение към нарушителите е объркващо, понякога дори обидно за хората, които вярват, че затворът е място на лишения и наказания, а не за домашен комфорт. Но ако целта на затвора е да променя хората, Бастрой, изглежда, работи. Само 16% от затворниците, които излизат навън, отново извършват престъпление в рамките на 2 години. За сравнение резултатите от националната статистика на Норвегия са средно 20%, а тези от европейската статистика - 70%.

Според Арн Квернвик Нилсен, бивш управител на Бастой, всичко е въпрос на нагласа, респект и себепознание. „Единственият начин, по който можем да променим хората, е като ги поставим в ситуация, където промяната започва отвътре във всеки индивид. И това трябва да започне с неговото възприятие на себе си по нов начин, вместо да се вижда като провал."

Затворът Бастрой насърчава драматичната промяна, като предава отговорността почти изцяло в ръцете на самите затворници. Често това става със серия от избори. Съкилийниците могат да вземат самостоятелни решения относно това как да излежат присъдите си на острова. Някои избират да работят с животни, да се грижат за конете в конюшните, да отглеждат добитък, овце или агнета. Други заемат позиции като фермери, готвачи, зеленчукопродавачи, дърводелци, механици и дори служители при фериботното пристанище.  

На острова няма сутрешни събуждания. Затворниците трябва да са на работа или училище навреме и да докажат, че са отговорни като спазват сами уречения час. Работният ден започва в 8,30 ч сутринта и трае до 3,30 следобед. Завършва със строй. След това повечето от служителите на затвора се отправят към дома и оставят само пет охранителя за нощна смяна.

В затворническите къщи могат да се поберат до 6 човека, но всеки има собствена стая. Делят единствено кухнята и другите съоръжения. През деня имат осигурено едно общо хранене в столова, а закуската и вечерята трябва да се приготвят самостоятелно. За работата си мъжете вземат по 10 долара надница и им се дават хранителни добавки всеки месец, с които могат да закупуват провизии от добре заредения мини супермаркет на острова.

Всеки затворник в Норвегия може да кандидатства за прехвърляне в Бастой, когато остават до 5 години от присъдата му. Всеки престъпник, включително и тези, обвинени в сериозни престъпления като убийство или изнасилване, могат да бъдат приети, стига да желаят да живеят свободен живот. Много затворници са служили много дълго време в затвори с максимална сигурност и използват Бастой като междинно стъпало за настройване към нормалния живот на свобода. Дори краткия престой в Бастой, изглежда, има дълбок ефект върху затворниците. Арн Квернвик Нилсен цитира илюстративно затворническо признание: „Времето, което съм прекарал тук, ме накара да осъзная, че не съм чак толкова лош човек. И реших, че ще променя начина си на живот."

„Това не е нещо, което можем насилствено да ги накараме да открият", казва Нилсен.

Островът Бастой някога е бил строг изправителен център за момчета, където младежите са били малтретирани от полицаите с брутални дисциплинарни методи. Изправителният дом е бил иззет от правителството през 1953 г. и затворен за постоянно през 1970 г. Днес е дом на най-либералния затвор в света.











Източник