Как на тракийски език са се казвали емблематични за нашата територия планини, реки, местности? Кои са най-известните тракийски светилища в Родопите и къде точно са се намирали? Как са звучали сакралните музика и песнопения в тракийските храмове? Как един глинен съд говори за отношенията на траките с жителите на островите Тасос и Самотраки през 8-7 в. пр.Хр.? Защо траките са наричани „конелюбиви" в древните писмени извори и защо може да са приеме, че първи са започнали да развъждат елитни породи коне? Какво е участието на траки в армията на Кир Млади, който неуспешно се опитал да свали от персийския трона брат си Артаксеркс ІІ?
Отговорите на тези и още много въпроси могат да бъдат намерени в том 21 на академичната поредица Thracia на тема „Древна Тракия през I хил.пр. Христа: икономика, политика, общество, култура", представен от Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол" към БАН. Томът е подготвен и излиза от печат по общоакадемичния проект „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността" на БАН, І част, финансирана от дарение на бизнесмена Петър Манджуков.
Изданието е реализация на работата на Центъра по тракология по темата „Древна Тракия през І хил. пр.Хр.: икономика, политика, общество, култура", планирана по общоакадемичния проект. Освен учени от Центъра по тракология в изданието са привлечени специалисти и от други научни институции от България, Гърция, Румъния и Република Македония. В тома са публикувани 21 статии от 27 автори. По интердисциплинарния проект работят близо 30 института на БАН.
От публикациите в раздел „Политика" може да се научи и за участието на тракийските владетели от Южна Тракия в политическите борби на римляните в последните 50 години на 1 в. пр.Хр. В раздел „Икономика" може да се прочете за начина на изработка на впечатляващите произведенията на торевтиката на гетските майстори, за правото на собственост, аграрното стопанство и търговията с храни при траките.
Все повече хора се интересуват от живота на древния народ, особено от живота на аристократичната върхушка. Бил ли е Спарадок брат на Ситалк или е негов зет, женен за сестра му, дъщеря на Терес І. Хипотезата е в раздела „Общество", където е поместена и обширна статия за почитаните божества в царския град Севтополис.
В статиите в раздел „Култура" са потърсени отговори на редица интригуващи въпроси – как са изглеждали траките и Древна Тракия през погледа на атиняните, дали чрез някои от тракийските митологични персонажи не е представено другото, различното, с което елините да се съотнесат, за да разберат сами себе си. Изкушените в търсенето на тайните на тракийските обреди могат да разберат как е формирано реалното и въображаемо сакрално пространство чрез светлина, а изкушените от тайните на тракийския език да научат повече за тракийските топоними до края на І хил.пр.Хр. Други статии от този раздел разказват какви са археологическите доказателства за връзките на траките от поречието на р. Струма с различни райони на Егейския свят и Балканите в началото на І хил.пр.Хр.
В медиите почти ежедневно излизат информации за открити светилища, селища, крепости, погребения на тракийски аристократи със скъпоценни дарове в тях и на обикновени поданици на тракийските царе. Всичките тези открития проговарят, ако станат интегрална част от историческия разказ за древния тракийски народ, живял пълноценно по нашите земи.
Томът Thracia 21 „Древна Тракия през I хил.пр. Христа: икономика, политика, общество, култура" позволява през мъглата на времето да видим по-ясни образи, да чуем сложните мисли и прозрем вярата на траките.