Питали ли сте се защо женските истории за нещастна любов си приличат? Доста от тях са повече истерии, отколкото истории... Сменят се локациите, поколенията и персонажите, но се повтаря фразата „не мога да живея без него, нужен ми е точно той“. Ето го обяснението. Дава го Анастасия Писко, психолог, психотерапевт, експерт по семейни отношения. В портфолиото ѝ пише, че е помогнала за създаването и предотвратяването на развод при над 200 семейства. Самата тя е омъжена от 16 години, има двама сина.
Писко предлага сами да си отговорите на няколко въпроса, ако не можете да се идентифицирате с разказаното до тук, за да анализирате как реагирате на конфликт във връзката си. Мъжът, с когото сте си писали често през последните няколко седмици, изчезва рязко, а на съобщенията ви отговаря вяло и сухо. Можете ли спокойно да приемете тази ситуация и да излезете от комуникация с него, без да изисквате да ви се обяснява? Мъжът, с когото се срещате, ви казва, че не е готов на такива темпове и предлага да направите пауза за неопределено време. Можете ли леко да приемете избора му? Харесвате много женен мъж, и вие на него. Можете ли да се спрете и да не започвате отношения?
Повечето жени при подобни ситуации реагират доста прогнозирано – опитват се активно да не допуснат раздяла, започват да манипулират, активизират се като детето в магазина, на което са казали „не!".
Ако в главата ви периодично звучат следните мисли, то вие със сигурност не сте овладели Вътрешното дете, нищо че ви се струва че е така: „Искам го въпреки всичко! Ще го чакам толкова, колкото трябва! Създадени сме един за друг, но той още не го разбира..." – фиксидеи.
„Ако не сме заедно – ще умра. Постоянно мисля за него, не мога да работя, не мога да се съсредоточа. Не знам как да живея след раздялата ни..." – липса на собствен ресурс за справяне с емоционални сътресения.
„Разбираш ли, че ми причиняваш болка с действията си?! Ако ме обичаш – докажи го. Обичам те, а ти не ме цениш... Нали ми обеща." – манипулация с внедряване на чувство за вина.
Всичко това предизвиква у мъжа обратния ефект – желание отсрещната страна да се изнесе колкото се може по-бързо от общата територия. Защото колкото и да сте прекрасни, е невъзможно някой да поиска да влезе в дълготрайна връзка с човек, който е опасен, неуправляем и няма собствен ресурс. Това, което най-трудно може да разбере Вътрешното ви дете, е, че хората не си принадлежат и не са си длъжни.
Хората влизат и градят една връзка доброволно. И излизат от нея на същия принцип. Ако искате зрели отношения, реагирайте като зрели хора. Можете да се научите да го правите. Възрастният се различава от детето: той има собствени ресурси и спокойно оживява и без ресурсите на партньора; не нанася забранени емоционални удари; гради отношенията на база взаимна обмяна на любов и грижа, а не на база неврози и зависимости.
Възрастният задължително трябва да излезе на сцената, да вразуми Вътрешното дете и да го сложи да спи при следните ситуации:
- общуването е със затихващи функции;
- раздяла;
- пренебрежително отношение към вас - грубост, вербално насилие (не дай си боже и физическо);
- ако са нарушени дълбоки ваши морални ценности и виждания за връзка (има друг партньор, дълго време сте географски разделени, срещите са редки и не преминават в дълбоки отношения, нарушение на личните граници и други).
При подобни случаи трябва да се научите сами „да се извеждате от магазина", пише Анастасия Писко.
В момента, в който чуете гласът на егото, който ви казва, че току-що сте загубили голямата си любов и че правите грешка като късате тези „прекрасни" отношения – извикайте веднага Родителя във вас. Грижливия, мъдрия, ласкавия, който желае само доброто за своето дете. Когато реагирате в сложни моменти от позицията на Възрастния – вие ще получите шанс за промяна на ситуацията в една връзка. Във всеки случай, няма да изглеждате безпомощно като кукла на конци. Изграждате си безопасна зона за своята личност, не хабите време за отношения, които не съществуват и не се деформирате от комуникация с мъж, на когото не сте нужни.
Един от онлайн курсовете на Анастасия Писко се нарича „Хапче против любов...или той не е последният". Според психоложката, другият много разпространен синдром сред жените е „Синдромът на последния мъж". Това е патологично състояние, в което жената се държи с мъжа така, като че ли той е последният жив мъж на планетата. И от това дали ще ги бъде отношенията между тях зависи съдбата на човечеството... Според психоложката, жената трябва да се научи да не избира мъже, които не избират нея.