Йордан Камджалов завършва дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София при проф. Васил Казанджиев и във Висшето училище за музика „Ханс Айслер“ в Берлин. На 30-годишна възраст е единодушно избран за генерален музикален директор и главен диригент на Операта и Филхармонията в Хайделберг — първият чужденец на този пост в историята на институцията. Бил е на същите позиции и в Националната опера в Риека, Хърватия. Гостувал е на сцени и пред оркестри в Европа, Азия и Америка.
Бил е асистент в консерваторията в Берлин и в Хумболтовия университет, води майсторски класове в Европа и САЩ, а също така е преподавал в СУ „Св. Климент Охридски“.
Носител е на образователната и научна степен „доктор“, която придобива след защита на революционния си работно-аналитичен метод „Глобализация на музикалната структура“. Лауреат е на престижни международни диригентски конкурси. През 2010 г. е отличен от Дойчландрадио като „Оперен диригент на годината“, а през 2011 г. Българското национално радио го избира за „Музикант на годината“. През 2017 г. получава и най-престижната германска музикална награда „Ехо класик“ за концертен запис на годината.
От 2016 г. е артистичен директор и главен диригент на „Генезис оркестра“. През 2014 г. Международният астрономически съюз и НАСА дават името му на астероида № 52292 Камджалов.
Съосновател на Фондация „Йордан Камджалов“, „Музикална лаборатория за човека“, „Академия за Човека“, формата „България пее“, три фестивала и др.
Всичко това е посветено на бъдещето, смисъла и здравето на цялото общество.
– Защо днес отново трябва да говорим за връщането на България в училището и за второ Българско възраждане?
– Този въпрос ми е по-важен от всякога. Моето завръщане в училището е абсолютно аварийно и принудително. Очаквал ли съм аз, че един диригент с три висши образования ще се занимава с училище? Но истината е, че другото би било бягство и непоемане на отговорност в едно плачевно положение. Всеки ден чуваме колко деца са загинали, колко са се наркотизирали, колко са се пропили, колко са емигрирали и си задаваме въпроса като за нещо мистериозно. Но няма нищо мистериозно. Нещата са разбираеми и логични. Трябва да стане революция, преврат, преобръщане в училището! Началото на това преобръщане трябва да бъдат учителите. Миналата година, когато открихме учебната година в училище „Стремеж“, казахме на родителите: „Скъпи родители, в нашето училище вие не сте на първо място“. На първо място са учителите. На второ – децата. На трето – родителите. После сме ние, ръководството, и чак накрая държавата и министерството.
Когато България е правила големите си чудеса, учителят е бил в абсолютния център. Но тези учители трябва да бъдат подбирани. В „Стремеж“ една от първите характеристики, които търсим, е будителското мислене. Ако един учител няма будителско мислене, той не може да свърши работата за бъдещето.
– Има ли такива хора?
– Има. Намерихме ги и съм толкова щастлив. Една дама, с близо половин век опит, каза така: „Нас не ни изморява работата. Нас ни изморява безсмислието“. Когато попаднеш на място, на което си ценен, на което учителят е важен, всичко се променя. Ние трябва да се покланяме пред учителя. Но и учителят трябва да заслужи този поклон – с будителското си мислене и отношение.
– Защо според вас България изчезва от учебниците? Защо липсва усещането за родина?
– Защото искат да ни убият. На нас не ни трябва нов Паисий Хилендарски като един човек. Трябва ни ново колективно явление, което да припомни на българите какво са. Ние заедно трябва да изградим новия колективен Паисий Хилендарски. Трябва всеки ден да си напомняме какви сме. Убиването на корена е убиване на цялото същество.
– Как може да се спре изтичането на младите хора навън?
– В пътуването в чужбина няма нищо лошо. Аз самият съм учил и специализирал в много държави. Петър Берон, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Борис Христов, Райна Кабаиванска, проф. Минко Балкански – толкова българи са били навън. Лошото е, когато бягаме от ад. Трябва да отидем, да вземем, да се усъвършенстваме, да се дообогатим и да върнем това обратно. България може да бъде рай. България ще бъде рай. Училището трябва да бъде място, където едни будители създават други. Да научим едно дете да помогне на още десет, после на сто. Ако всички жадуваме промяната, не разбирам защо тя да не се случи.
– Кое е различното в програмата на столичното училище „Стремеж“?
– Освен академичното знание, за първи път в България въвеждаме за всички класове редовни часове по емоционална интелигентност, за което си сътрудничим с Академията за емоционална интелигентност, както и часове по етикет и обноски съвместно с Института по етикет, защото виждаме колко много умни хора станаха злодеи. Произведоха оръжия, закони, наркотици, бизнеси, които убиват цели общества. Искаме, когато нашите деца ходят по улицата, хората да ги разпознават. Затова работим и с родителите. При нас вървят безплатни училища за родители и срещи по емоционална интелигентност. Тунелът трябва да се копае от двете страни. Учителят не може да бъде обслужващ персонал. Ако родител пречи, държи се нагло или неуважително, връщаме му парите и се разделяме.
Сред ключовите ни партньорства е национален фолклорен ансамбъл „Българе“. Това е част от редовната програма. Не е просто обучение по танци. Имаме обучение по българска култура, памет, обичаи и дух, като танцът е тяхната еманация, преминаваща през тялото. Поставили сме си амбициозна задача – децата да изучават по едно българско хоро на седмица. Ако учебната година има около четиридесет седмици, в края є децата ще могат да изиграят четиридесет български танца. Аз съм музикант, цял живот правя музика, но не знам четиридесет. Представяте ли си всички деца да излязат и да ударят четиридесет хора? Това ще бъде зашеметяващо. И е напълно постижимо.
– Защо е толкова важно човек да бъде свързан с корена си?
– Това създава съвсем друго самочувствие. И освен това – невронни връзки, координация, умение за свързване, състрадание, общуване, цялото щастие на колективното творчество. Ние трябва да обожаваме нашето и това да ни помогне да се прекланяме пред другото.
– А кое е „нашето“?
– Това, което е в клетките ни още преди рационално да сме го избрали. Ние дори не сме виновни, че сме се родили тук. А това е такъв лукс. Ултралукс. Когато разказвам на хора от чужбина какво имаме тук, те се изненадват.
– Усещате ли, че започва второ Възраждане?
– Усещам го. Виждам целия ад около нас и някак това ме нахъсва. Орфей е слязъл в ада. И го направил заради любовта. Ние също искаме възкресение, вечна слава, свобода, но... ако може адът да бъде за другите. Не! Това не е нито красиво, нито справедливо, нито интелигентно, нито зряло.
– Ще върнете ли героизма в учебната програма на училище „Стремеж“?
– Аз лягам и ставам с Вазов и „Епопея на забравените“. Когато съм бил на ръба на силите, вътре в мен тръгват изречения на Вазов. Те са взривяващи. „Словото му бе сладко и опасно.“, както той пише за Левски. В интервютата с кандидат-учители казвах какви хора искам: хора, които могат да преживеят три дни на Шипка. Там никой не пита за хотел, вечеря, кафе, какъв му е матракът и кога е обедната почивка. Тръгваш с идеята, че може да умреш, може да се провалиш, но с огромната мечта за победа и свобода. Това искам да видя като модел.
Прочетохте част от интервюто с Йордан Камджалов: „Търся учители, които могат да преживеят три дни на Шипка“ от новия брой на „Списание 8“ – „ДА ВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В УЧЕБНИЦИТЕ“. Купете „Списание 8“, брой 10/2026, от ТУК или от търговската мрежа в страната.
НА 1 НОЕМВРИ ВИ ОЧАКВАМЕ НА „СПИСАНИЕ 8 НА ЖИВО: БЛИЗКИ СРЕЩИ“!
Заповядайте от 17:00 ч. в Сити Марк Арт Център, София, за да отбележим заедно Деня на народните будители с Розмари Де Мео, Михаил Кунчев, Димитър Гилев и ансамбъл „София – 6“. Вземете своите билети от ТУК.
