Свободни ли сме наистина? Или голяма част от онова, което наричаме свобода, всъщност е зависимост? Можем ли да бъдем свободни, докато сме привързани към хора, убеждения, желания и дори към представата за самите себе си? И къде минава границата между истинската свобода и „свободията“?
Духовната свобода не означава просто да правим каквото поискаме. Тя изисква човек да разпознае собствените си привързаности, автоматични реакции и вътрешни зависимости, които често управляват живота му, без дори да ги забелязва.
В този епизод със Зор Алеф говорим за стъпките към духовната свобода и за трите състояния, които според него имат основно значение по този път – непривързаност, невъвлеченост и необосновеност. Разглеждаме и един от най-незабележимите капани – духовното его, което може да накара човек да вярва, че се развива, докато всъщност изгражда нова форма на зависимост.
Ще научите и по какво можем да разпознаем истинския духовен учител, как сами превръщаме себе си в роби на обстоятелства, хора и собствени убеждения, както и има ли карма и причинно-следствени връзки.
В разговора Зор Алеф показва и практика за освобождаване от автоматичните реакции и връщане към настоящия момент, както и способ за енергийна защита. Ще стане дума още за това трябва ли духовният човек да бъде предприемчив и как да вземаме правилните решения.
Със Зор Алеф говорим за:
- Къде е границата между свободата и „свободията“?
- Защо непривързаността е първият ключ към духовната свобода?
- Какво означава да бъдем невъвлечени?
- Какво представлява необосновеността?
- Как духовното его може да се превърне в капан?
- По какво се познава истинският духовен учител?
- Как човек сам превръща себе си в роб?
- Как процедурата „Нун“ помага за освобождаване от автоматичните реакции?
- Как се използва Огненият пентаграм за защита?
- Има ли карма и причинно-следствени връзки?
- Трябва ли духовният човек да бъде предприемчив и действен?
- Как да вземем правилното решение?
И много други теми.
Зор Алеф, мистично име на Анатолий Александрович Руденко–Зор, е роден през 1976 г. в Москва в семейството на руския поет Александър Руденко и известната българска целителка Иванка. Ранното си детство прекарва в старопланинското село Раковица в дома на прабаба си Мара, знахарка и лечителка. Духовното си име чува на 6-годишна възраст, но започва да го използва на 14 години, когато вече публикува първите си статии в списания и вестници и издава първата си книга. На същата възраст започва да се занимава и с лечителство, като помага на майка си в Москва.
Постепенно стига до идеята да създаде система за самостоятелно духовно обучение и лечение. Още на 15 години негови последователи започват да го определят като духовен учител, макар самият той да не използва това определение за себе си. През 2000 г. основава Школа на Единното учение, която предлага система за обучение и развитие на личността. Под негово ръководство работят отделения в Русия, България, Башкирия, Казахстан, Беларус, Кипър и Финландия.
Първата си книга – „Кръстът на посветения. Методи на висшата магия“ – написва на 14-годишна възраст. Следва „Бог и Сатана“, написана, когато е на 16 години. Днес Зор Алеф е автор на 18 книги, сред които тритомният труд „Свещена терапия“, двутомникът „Отговори за непосветения“, „Йога на Словото“, „Да бъдеш“ и „Метод на неуязвимостта“.
Новата книга на Зор Алеф „Съкровеното учение на Йешоа Машиах“ вече е налична в търговската мрежа в страната.
Кога: 15 август, 17:00 часа
Кой: Зор Алеф
Тема: Как да се освободим от невидимите окови?
Подаряваме ви две практични утвърждения от Зор Алеф.
1. „Процедура НУН“
Най-простичката и лесна практика е „Процедура НУН“. Тя се базира върху изкуството да спрем в момента, в който нашата психо емоционална зависимост се засилва.
Когато изпитваме болка, гняв, раздразнение. Когато започваме да се въвличаме. Когато бурни емоции или чувства ни въвличат.
Какво е нужно да направим?
Да се спрем в този момент. Да замръзнем, включително физически. Като сигнал използваме думата НУН. При този сигнал ние спираме.
Правим нещо, като поза на човек, който гледа небето. Ръцете са покрай тялото, съединяваме пръстите (среден и палец), главата е изправена към небето.
Правим бавно вдишване и издишване и ментално ясно артикулираме:
„Тук и сега с мен се случва това, това, това и това…“
Ясно и точно го дефинираме.
Тук и сега аз усещам гняв, болка, омраза, породена от тежките думи, които съм чул, или породена от обстоятелствата, или от поведението на човека.
Важното е максимално точно да определите за себе си какво се случва.
След което изречете повторно: НУН.
Дясната ръка отива върху темето, лявата ръка – в основата на корема, палецът два пръста под пъпа.
Изричаме бавно:
„Аз съм“, формулата на духовното самосъзнание.
Преместваме дясната ръка върху сърцето и отново изричаме:
„Аз съм“.
Преместваме дясната ръка под лявата в основата на корема и отново фокусираме енергията в центъра на Физическия план, в основата на гръбначния стълб, произнасяме:
„Аз съм“.
След което, гледайки обстоятелствата или това, което ни провокира, или ситуацията, може да изречем формулата:
„Това, което ме хваща е убито. Което ме оплита, е унищожено. Въжделението ми е дошло до края си и неведението ми е умряло. Примката на забравата е временна. Аз ще постигна покой над времето, вечност в мълчанието. Да бъде така. Амен“
Опитайте се да направите тази практика няколко пъти на ден....
2. Утвърждение за осъществяване на висшите цели
Разумният и духовният човек действа за осъществяването на своите висши цели.
Преди всичко, за реализацията на своите планове и намерения, той съзнателно поставя намерения в живота и крачка след крачка ги изпълнява, както е казано в Стелата на Интеф:
„Аз се осъществявам без да бързам, прецизен като везна, точен и справедлив като Тот (божеството на Мъдростта). Моята крачка е решителна, съветът ми е отличен. Аз съм знаещият, който сам обучава себе си в това, което трябва да бъде изучено и опознато.“