Цялата статия е публикувана в брой 3/2016 г. на Списание 8

РОБОГ

Свикнали сме да се възприемаме като черешката на земната торта. Като перлата, върха и едва ли не крайната точка в еволюцията на нашата планета. Със сигурност имаме своите основания – въпреки че, ще се съгласите, често действията ни са неразумни, дори по детски прибързани, никой не може да оспори на хората позицията на биологичния вид, властващ на Земята.

Не човек, а желязо

Футурологът Рей Кърцуайл обещава, че през 2045 г. животът ще започне отначало: компютърният мозък ще се превърне в следващата огромна стъпка на земната еволюция


УОТСЪН ПРЕЗИДЕНТ!

„Джеопарди“ е популярна американска телевизионна викторина, която няма своя аналог у нас. Различното от останалите е, че въпросите в нея се формулират по пътя на асоциациите – например не ви питат директно коя е столицата на САЩ, а ви споменават думи, с които се описва, някаква шега за нея или други индиректни подсказки. Въпросите са така формулирани, че изискват не само разнообразни познания, но и комбинативно мислене в различни форми. Затова се смяташе, че няма как компютърът да е по-добър от човешкия мозък в такава надпревара. Само че допреди 2011 г., когато „Уотсън“ победи най-добрите състезатели в играта. Суперкомпютърът не само чете и разбира многосмисловия език на задачата, но същевременно извлича знанията, необходими му за отговора, от стотици милиони страници документи, в това число и „Уикипедия“.
След триумфа „Уотсън“ посреща нови предизвикателства – създава кулинарни рецепти, изчислява вероятността определени хора да развият заболяване при генетично предразположение – все въпроси, които искат остър ум, но и нестандартни форми на анализ. Така стигаме до задаващите се избори за президент на САЩ. Според почитателите си „Уотсън“ би бил по-способен да анализира сложната, многопластова информация, необходима, за да бъде взето важно решение, би го правил ясно и прозрачно, би бил независим от различните лобита и крайните емоции.
Не избързваме ли обаче с това до такава степен да признаем превъзходството на машините? Не дезертираме ли твърде лесно от състезанието за това кой е най-интелигентният вид на планетата?

„Аз съм те родил, аз ще те убия!“ – казва строго героят на Гогол Тарас Булба и изпълнява заканата си. Що се отнася до хората и компютрите обаче, по-вероятно изглежда да се случи точно обратното – ощетен да се окаже създателят.
През юли 2015 г. над 1000 водещи изследователи в областта на роботиката и изкуствения интелект подписаха отворено писмо, в което предупредиха за опасността от употребата на изкуствен интелект за военни цели и автономни оръжия. Сред подписалите личаха личности като основателя на „Тесла“ Елон Мъск, съоснователя на „Епъл“ Стив Возняк и Стивън Хокинг. Самият световноизвестен физик година по-рано написа, че подценяването на опасностите от развитието на изкуствения интелект може да стане най-голямата грешка в историята на човечеството. Според Хокинг „досегашните успехи са нищо в сравнение с това, което ни очаква в близките десетилетия. Успешното създаване на изкуствен интелект ще стане най-голямото събитие в историята на човечеството. Но за съжаление, може да се окаже и последното, ако не се научим да избягваме рисковете“.
Една от най-обективните форми за оценка са игрите. Вероятно помните как далечният прародител на „Уотсън“ - „Дийп Блу“, през 1997 г. победи Гари Каспаров. Оттогава нещата се развиват още по-главоломно, макар и да не попадат с подобни победи под светлината на прожекторите. Поредната много показателна стъпка е факт съвсем отскоро: и последната измислена от човека популярна игра, в която имахме преимущество, отиде в историята. Го е източна стратегическа надпревара, сходна по логика с шаха и шашките, която оригинално се играе с камъчета и е позната в Древен Китай от поне 4 хилядолетия. С наглед много прости правила, тя всъщност е многократно по-сложна от шахмата – според математиците числото на възможните разигравания е 2 пъти по-голямо от това на предполагаемия брой атоми във Вселената.

РОБОТОТЕХНИКА

Значи е очевидно, че губим съревнованието, нали? Нима роботите ще властват над нас? Тези въпроси днес са по-актуални от всякога, а първи си ги задават някои от големите умове на математиката в първата половина на миналия век. Отново отношението по темата минава и през игри. Сред пионерите е математикът Джон фон Нойман, който пръв създава математически модел за хипотетична машина, способна да изработва копия на самата себе си. По-късно идеите му са опростени от Джон Конуей в „Живот“ – смятана за първата симулационна компютърна игра. Тя е обаче и много повече - първи опит за компютърен модел, който още през 70-те години с възможностите на тогавашните технологии има някои свойства на универсална машина. При нея се симулират клетки, съседни една на друга, като всяка влияе на 8-те си „съседа“ и се повлиява от тях. Всяка клетка може да бъде в едно от състоянията - жива или мъртва. В началото се задава начална конфигурация, а всяко следващо поколение се развива на основата на следните правила: в мъртва клетка, до която има точно три живи, също се заражда живот. Ако живата клетка има точно 2 или 3 живи съседки, тя оцелява, иначе умира. Играта продължава, докато всички клетки загинат или при завъртането на цикъла нито една от клетките не променя състоянието си. Графичните изображения на играта са в много разнообразни варианти и степени на сложност. На пръв поглед елементарната идея... се оказва изключително сложна и повлиява през следващите десетилетия, а и до днес, възгледите на редица науки.