Дизайн като за първа дама

Може би Иванка ще ви се стори от хората, които просто са орисани с късмет, или в момента на раждането им звездите са били подредени в най-благоприятната линия. Никога не е имала мегаломански мечти, но животът є сбъдва всички неизречени желания. И въпреки че изглежда сякаш съдбата с магическа пръчица є е проправила пътя към успешната реализация, зад нея стоят къртовски труд и огромна любов към това, с което се занимава - модата. В Европа това се възприема като хоби, в САЩ е бизнес. За Иванка това е целият є живот. За себе си казва, че „просто може да рисува“, но именно това є умение я отвежда до звездна кариера зад океана.

Когато е на 25 г., Ваня (както я наричат) смята, че животът є е идеално подреден – завършила е висшето си образование, щастливо омъжена, с дъщеря на годинка и наследила семейната професия учител по майчина линия – преподава рисуване. Бързо обаче разбира, че единственото, което човек може да очаква от живота, е… неочакваното. Спечелва зелена карта, а причината да кандидатства за нея е мъжът є. От поколения в семейството му се предава от уста на уста интересна история – един от неговите дядовци заминал за Америка малко преди да се роди детето му и така и никога не се върнал обратно в България. И оттогава целият му род мечтае да види Щатите, да вдиша от въздуха на неограничените възможности.  

Ваня и съпругът є бързо купуват самолетни билети, подготвят необходимите документи и се озовават в Сан Франциско в къщата на свои приятели. Съпругът є Иво намира работа като продавач консултант в магазин. Заплатата му стига за покриване на жилищен наем и основни хранителни стоки и така след седмица семейството се изнася в отделен апартамент. Няколко месеца по-късно Ваня също започва да допринася за семейния бюджет, като продава бижута. Работата е монотонна и еднообразна, но един ден в магазина случайно се запознава с друга българка – Илияна, която е преподавател в Академията по изкуства в Сан Франциско. Тя е човекът, който дава първите насоки на Иванка по пътя є към успешната реализация в САЩ. Думите є, че в магазина си губи времето, кънтят в главата на Ваня. А простичкият съвет на Илияна да изготви портфолио се превръща в ключов фактор за по-нататъшното є развитие като текстилен дизайнер. До онзи момент Иванка не е събирала своите произведения, защото никой в университетите в България, където е завършила рисуване и приложни изкуства, не я е научил на това, че когато се занимаваш с изкуство, си пазиш творбите, подреждаш ги и така създаваш своя стил. Защото няма как да отидеш на интервю за работа, която изисква творчество и да я опишеш. Хората трябва да я видят.    

Следват три месеца, в които започва от нулата – рисува и събира най-добрите си произведения. Готовото портфолио пръв вижда директорът на най-големия частен университет за дизайн в страната – Академията по изкуства в Сан Франциско. Очарован от таланта на нашенката, приема тя да продължи образованието си в университета, а Ваня и досега изплаща студентския си заем въпреки високите професионални постове, които заема след завършването си. За трите години на обучение българката  влиза в топ 5 на най-добрите студенти, а към днешна дата още не се е появил друг талант, който да я измести от престижната класация. 

В Академията всички завършват с дипломна работа - организирането на шоу за Седмицата на модата в Ню Йорк. Това е събитието, на което присъстват най-големите имена в индустрията. Всички водещи дизайнери, марки и модни къщи показват на купувачите и медиите най-новите си колекции в пищни ревюта, а наложените по време на събитието трендове влияят на световните тенденции за предстоящите модни сезони. 

Зад всеки продукт стои екип, в който модният и текстилният дизайнер са най-важните хора. Работят в тясно сътрудничество. Формата на дрехата – дали ще е блуза, рокля или панталон, е направена от моден дизайнер. Но текстилът – цветът, шарката и детайлите, се изработват от текстилен дизайнер, какъвто е Иванка. По време на форума тя и колежката є от университета Емили Мелвил представят наравно с големите брандове съвместната си колекция от вълнени палта и рокли, при която експериментират с триизмерни техники за рязане, за да конструират нетрадиционни форми. Иванка комбинира специална технология с железен пигмент за печат върху материята, като пресъздава облика на пейзажни картини, вдъхновени от творчеството на художничката Лесли Шоус. 

Това модно шоу преобръща живота є. По време на ревюто от таланта є се впечатлява Даян фон Фюрстенберг – икона в модния бизнес. Тя е създателката на емблематичната за поколения жени рокля тип „прегърни ме“. А през последните години се прочува и с мотивационните си лекции, свързани с вълнуващата ù съдба. Описва я подробно в автобиографичния си бестселър „Жената, която исках да бъда“. Майка є е освободена полужива от нацисткия концентрационен лагер „Аушвиц“ през 1944 г, тежаща едва 26 кг. При напускането є лекарите я съветват да не забременява няколко години заради крехкия си организъм. Въпреки това само година и половина по-късно, в последния ден от 1946 г., в Брюксел се ражда напълно здраво момиченце с къдрави коси, което покорява световния моден бизнес. 

Именно Даян се влюбва в таланта на Иванка и я кани да започне тримесечна лятна стажантска програма в едноименния є лейбъл в Ню Йорк. Българката не се колебае и приема предложението, но заминава сама – без мъжа и дъщеря си, защото не знае какво да очаква, а в главата є се прокрадва въпросът: „А ако не успея?“.

Въпреки вътрешните си притеснения още през първата седмица я назначават за шеф на групата от около 30 стажанти. И днес Иванка трудно намира думи, с които да изрази какво е да работиш за толкова огромен бранд – „притеснително, впечатляващо, емоционално“ се изплъзват от устата є. Смята, че едно от качествата, които най-много са є помогнали, е организираността. „Ако нещо ми се каже, че трябва до 17 ч да го направя, аз съм готова с него в 16,30 ч. За мен е много важно да си организирам времето. В този бизнес свят, ако не си организиран, това е огромен проблем. Много често наистина дотам опира ножът – казва Иванка, като натъртва на всяка дума. – Разбира се, на първо място е много важно колко си талантлив. На второ – да разбереш бранда, за който работиш – да влезеш в обувките на главния дизайнер. И третото нещо е колко си организиран в работата си.“

За себе си казва, че не изглежда като типичния дизайнер, защото никога не носи продуктите, които създава: „Много съм обикновена и земна. Цялата група от стажанти, с които стартирахме, бяха като цветни петна, с шантави дрехи и аксесоари. И до тях си ме представете с ученическа престилка с бяла якичка“. 

Трите месеца в компанията се изтъркулват бързо. В края на стажа є Америка се тресе от вълненията покрай избора на новия президент Барак Обама. А, както разбираме от Ваня, между модата и политиката се оказва, че има повече общо, отколкото предполагаме. „Ако мандатът е спечелен от демократите – първата дама отива при едни хора да я обличат за официалните изявления на президента. Ако са спечелили републиканците – отива при други хора. Обама е демократ. И най-естественото беше да отиде при един от най-известните нюйоркски брандове. Така Мишел Обама се оказа наша клиентка“, разяснява ни дизайнерката.  

Изискването към екипа, който се грижи за първата дама на САЩ, е едно: да е облечена в дреха, която е запазена марка на Фюрстенберг. Поради тази причина съвсем очаквано моделът рокля е тип „прегърни ме“. Избират винтидж стил с принт цветни теменужки. И за да не бъде обикновен плат, понеже роклята е много семпла, трябва да се добави детайл. Дизайнерите решават да изработят декоративни триизмерни цветя. Всеки от екипа на Даян, включително стажантите, предлага различни варианти, а окончателният избор е... предложението на Иванка. „Аз го приемам за нещо лично мое, не толкова, защото го облече Обама. Причината е, че пет години по-късно посетих Музея за модерно изкуство на Лос Анджелис. С влизането си в него видях моето творение най-отпред. Не знаех, че е там... Да видиш произведението си в музей, и то точно в този, е нещо огромно! Не можех да повярвам! За един творец най-голямото постижение е произведението му да бъде в музей. Разбира се, там стои името на Даян, но това е моят труд“, разказва Иванка и трудно успява да  удържи вълнението си.

Изработката на детайла върху роклята на най-коментираната в света жена по онова време гарантира на Ваня постоянна позиция в компанията на едноименния бранд. Опашката от надяващи се да се присъединят към екипа му е километрична,  цедката много гъста. „Професионалист от такава класа не се става просто така. Получава се, когато отвътре свръхсила те дърпа и влече. Само тогава са възможни отлични резултати.“

След офертата за работа цялото семейство на българката се премества в щата Ню Джърси, а тя пътува всеки ден по около час и половина до офиса си в Ню Йорк. Сутрин хваща влак от Уест Филд и пътува до Ню Джърси. От там се прекачва на междущатско метро. С него отива до Манхатън. И от спирката си има около 10 минути пеша до офиса, който се намира на 5-о авеню и 16-а улица. На този динамичен ритъм Иванка издържа четири години, в които почти не вижда детето си през седмицата, защото работният ден често продължава над 10 часа. Това е и една от основните причини да приеме предложение за работа в Калифорния. „След Даян за мен беше все едно къде ще работя. Никога никъде в Щатите не съм чувствала, че това е моят дом. Аз се възприемах като чужденка и ми беше все тая дали ще съм в Манхатън, или другаде.“

Офертата, която получава, е от компанията Saint John-knits в Калифорния – луксозна американска модна марка, специализирана в дамски трикотаж, основана през 1962 г. Известна е с класическите си плетки от вълна и копринени прежди и често е наричана „американският Шанел“. Офисът им се намира на едва 15 минути от новия дом на българската дизайнерка и е разположен недалеч от Лагуна бийч – едни от най-бленуваните плажове в света. За Ваня това е раят на земята, който обаче продължава 6 г. „Заживях живота на живота си, но… - прави кратка пауза и сменя рязко емоционалния регистър на разказа си. - В един момент си казах: „Стига толкова!“. Животът там изглежда като мечтата на всеки човек, но истината е, че  еднообразието може да те побърка. Просто ставах сутрин и си казвах: още един прекрасен ден. Няма дъжд. Топло е. Жега е. Цветовете са винаги ярки. По земята няма нито едно боклуче. Ню Йорк е град. Калифорния е… парк, в който никога няма четири сезона. Плаж и работа“, разказва Иванка.

И така миналата година със съпруга є кацат обратно в България с огромен контейнер с багаж и твърдо решени, че ще започнат живота отначало. „Усетих безумно родолюбие, за мен то се изразява в семейството. Нищо друго. Моят квартал в Перник е като Бейрут – ужасно. Така изглеждат голяма част от кварталите в страната. Когато си някъде много далече обаче, България са твоите близки. В никакъв случай не са порутените блокове, разбитите улици. Не, не ти липсва това. Липсват ти близките и семейството. И това, че сега съм отново при родителите ми, е безценно. Никой няма да ми върне времето, в което тези хора са остарявали и са се променяли, без аз да съм до тях. Сега ми е важно да изживявам моменти с тях, всичко останало няма никакво значение“, категорична е Ваня. 

Всеки носи богатството, с което е израснал. За Ваня то е това, което нейните баби и прабаби са ù показвали. Тя от дете отлично знае как се наприда вълна, как се обагря, как се плете. Но хората в САЩ не го могат, не знаят как се прави. Затова за тях то е талант. „В това е силата на българите – в нашите корени, в нашия бит. Да, американците може да са много по-напред в други неща, но това наше знание го нямат. При нас то няма как да изчезне, защото ние живеем с него. И е много важно, когато човек вече е пораснал, да продължава да го носи в себе си, защото то го прави по-специален, различен от масовката. И когато това знание бива отнесено някъде другаде, защото тук често си остава на едно занаятчийско ниво, то има възможност да се превърне наистина в професия“, разказва Ваня. 

Така за нея САЩ се оказва сцена, на която да покаже таланта си. Но това е благодарение на българското, което носи в себе си – безценната нишка, която я води, прави я по-специална и я съхранява през годините. Тя взема естетиката и таланта си оттук, а Америка просто ги полира. Резултатът е един бляскав камък, по-различен от всички останали.