
Съвременната история не познава такова варварство, толкова категорично заявено от извършителя му, документирано в реално време, което е останало безнаказано и дори е било подкрепяно. Към днешна дата израелската войска е убила 263-ма от очевидците – палестински журналисти на терен в Газа, както и над 1700 медицински работници и хуманитарни служители, в това число българина доброволец към ООН – капитан Марин Маринов.
Наскоро услугата за сателитни карти Google Еarth публикува обновени снимки на Газа.
От Космоса тази шепа земя представлява апокалиптична картина като след пуснато ядрено оръжие, но с по-малко радиация. Сиво неясно петно, за което трудно можем да си представим, че допреди три години е представлявало градски пейзаж с 2 300 000 души, жужащ живот макар и в плен; жилищни сгради, градини, църкви, джамии, артефакти, университети, болници… Всъщност на мястото на болниците и университетите има обозначения върху снимките, но от сградите вече няма и помен.
А най-страшното е, че под целия този сив пласт се намират разлагащите се останки на десетки хиляди хора. Периодичните разкопки понякога ни срещат с детско креватче; в него – детски дрехи със стърчащи кости, малки обувки, детска плитка… Тази гледка остава невидима за сателитните кадри. Неизмеримо лично страдание и загуба се размиват в безнадеждния пейзаж.
За него говорят свидетелите на терен. Едни от последните очи и уши за потресаващата действителност в Газа остават допуснатите международни медици.
Не е нужно да добавяме възмущението си към чутото. Нужно е да действаме, това искат тези безразсъдно смели хора от нас. Да не оставаме неми наблюдатели, да отказваме да приемем баналността на злото!
2026 г.
ПОКАЗАНИЯ ПРЕД ООН НА АМЕРИКАНСКАТА ДОКТОРКА НАХРИЙН АХМЕД, ДИРЕКТОР НА МЕДИЦИНСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ „ГЛОБАЛНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ“ (MEDGLOBAL), СПЕЦИАЛИСТ ПО БЕЛОДРОБНИ БОЛЕСТИ И РЕАНИМАЦИЯ, ЗАВЪРНАЛА СЕ НАСКОРО ОТ ДОБРОВОЛЧЕСКА МИСИЯ В ГАЗА:
„Ще ви разкажа за Ая, момиче на 11 години, което видях в болница „Акса“. Тя беше все още по пижама, когато я докараха, а на пижамата имаше котенца. Помня този детайл, който остана с мен, защото е олицетворение на нейната невинност. Тя е спяла в палатката си, когато куршум преминава през главата ù. Два дни по-късно Ая почина от раните си.
Искам да ви разкажа за Моаз, на 15 години момче, с което се запознах, което изглеждаше 10-годишно поради изоставането в растежа. Той страдаше от вродено заболяване, което е потиснало имунната му система, и има цьолиакия – храносмилателно разстройство, което изисква специална диета. През целия този военен сблъсък той не е имал достъп до необходимите храни. В момента е в болница „Акса“ и е там от седмици, защото заболяването му вече е засегнало костния мозък. Всеки ден му преливат кръв. От цели шест месеца е в списъците на чакащите медицинска евакуация. Наистина съм разтревожена от новините, които получавам за него всеки ден. Той е на прага на смъртта и се опасявам, че няма да дочака евакуацията.
Искам да ви разкажа и за Дауд, на четири години и половина дете, което беше простреляно в главата от квадрокоптер (дрон с четири витла). Куршумът остана в мозъка му. Имам снимката от компютърната томография на телефона си. Снимката е толкова ужасяваща, че би трябвало да ви предизвика кошмари. При мен го направи със сигурност. Един ден забелязах, че Дауд прави повтарящо се движение с ръката си. Не бях сигурна дали е рефлекс, или се страхува и протяга ръка към някого, затова поех мъничката му ръка в своята. За моя изненада той я стисна и не поиска да я пусне... Два дни по-късно влязох в интензивното и леглото му беше празно. Беше починал в четири часа сутринта, без никой от семейството му да бъде до него.
Искам да ви разкажа за Фади, 11-годишно момче, на което се наложи да бъде ампутиран крак след нараняванията при въздушен удар. В цяла Газа няма протези. На границата има инвалидни колички, но израелските власти не ги допускат заедно с други медицински консумативи. По каква причина, не мога да ви кажа.
Искам да ви разкажа за Ияд, момченце на четири години с най-красивата къдрава коса, което си играело край пътя. Много от палатките, в които живеят хората, са разположени до пътя. Една кола прегазва Ияд, предната гума минава през малките му гърди. Той получава тежко белодробно увреждане, а поради хроничното недохранване той е податлив и на други увреждания. Ияд разви тежка пневмония в двата бели дроба. Наложи се да му бъде направена трахеостомия. Поставя се малка дихателна тръбичка, която се премества от устата към шията. По време на процедурата едва не почина, защото не разполагахме с тръбичка за дете. Това е недопустимо! Два дни по-късно сърцето му спря, защото равнището на кислород в кръвта спадна вследствие на натрупана слуз в белите дробове, а нямахме катетър с подходящия размер, за да я изсмучем. На следващия ден сърцето му отново спря, защото апаратът за обдишване престана да работи – често срещан проблем в интензивните отделения в цяла Газа. Тази сутрин Ияд е все още жив, но нямам представа дали ще се възстанови.
Искам да ви разкажа за Салма, на 12 години момиче, пред чиито очи майка му е разстреляна в главата една вечер, докато били в дома си. Между другото, домът им е бил в обозначената като „безопасна зона“ отвъд Жълтата линия. Всеки път, когато се чуят изстрели, стрелба от танкове или въздушни удари – а това се случва всеки ден, Салма изпада в ужас. Тревожа се за Салма, както се тревожа и за всички останали деца, които носят толкова тежко бреме.
Напоследък слушаме все повече истории за млади хора, които прибягват до поглъщане на пестициди и отрова за плъхове, за да се самоубият.
Накрая искам да ви споделя и за Фарис. Майката на Фарис била бременна с него и имала проблем с наддаването на тегло. Кръвните ù показатели били ниски поради недохранване, ограничения достъп до медицински грижи преди раждането и невъзможността да получи витамините, от които се нуждаела по време на бременността. Тя родила Фарис в седмия месец. Много жени в Газа раждат преждевременно. Фарис се ражда и се оказва, че една от сърдечните му клапи е разрушена. Това състояние трябва да бъде овладяно най-късно до едно денонощие от раждането. Фарис чакаше месеци наред да бъде евакуиран, преди няколко дни почина.
Към месец септември 136 спешни пациенти е трябвало да бъдат евакуирани. Всички те са били одобрени за евакуация. Едва на 61 от тях е разрешено да преминат границата.
Тези истории подчертават най-вече факта, че през изминалата почти година от „прекратяването на огъня“ положението е станало по-тежко, а не по-леко!“
28.05.2025 г.
ИЗВАДКА ОТ ПОКАЗАНИЯТА ПРЕД СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ НА ООН НА АМЕРИКАНСКИЯ ХИРУРГ Д-Р СИДУА, ТРАВМАТОЛОГ, ДОБРОВОЛЕЦ В ЕВРОПЕЙСКАТА БОЛНИЦА В ХАН ЮНИС, ГАЗА:
„Според Съюза за децата във война (War Child Alliance) почти половината от децата в Газа имат самоубийствени мисли. Те питат: „Защо не умрях с моята сестра, с майка ми, с баща ми?“. Не от екстремизъм, а от непоносимо страдание.
Чудя се дали някой от членовете на този съвет е срещал петгодишно дете, което повече не иска да живее?!
Повечето от моите пациенти бяха деца преди пубертета, чиито тела бяха разкъсани от експлозии и шрапнели. Мнозина загинаха. Оцелелите, които се събуждаха, често откриваха, че цялото им семейство е убито.
Моите пациенти бяха шестгодишни деца с шрапнели в сърцето и куршуми в мозъка и бременни жени, чиито тазове бяха унищожени, а плодът им разрязан на две, докато още е бил в утробата. Цивилни умират не само от постоянните въздушни удари, но и от остро недохранване, сепсис, излагане на климатични условия и отчаяние.
Ако се отчете мащабът на населението, процентът на убитите здравни работници в Газа е 143 пъти по-висок, отколкото в Украйна. Това е възмутително. И е точно пред очите ни. Изобщо не е скрито.
И нека не забравяме – това е бедствие, създадено от човека. То е напълно предотвратимо. Да участваш в него или не, да го допуснеш или не – това е избор.“
2025 г.
Д-Р МАРК ПЪРЛМЪТЪР, АМЕРИКАНСКИ ЕВРЕИН, ОРТОПЕДИЧЕН ХИРУРГ, ДОБРОВОЛЕЦ В НЯКОЛКО МИСИИ В ГАЗА, ОТКЪС ОТ ИНТЕРВЮ ЗА „СИ БИ ЕС“:
„Извърших ампутация на крак на петгодишно момиче и единствената упойка, с която разполагахме, беше самият анестезиолог, който ù пееше. Тя не припадна, ние се молихме да припадне. Тя остана будна през цялата ампутация. Това се случи в три часа сутринта, а „примирието“ влезе в сила в 2,30 часа през нощта на 18-и. И единственото, което направих, беше да изпратя текстово съобщение на единия от нашите сенатори, ръководителя на кампанията на Тръмп, и го помолих да се свърже и предаде на Тръмп да направи това, което Рейгън направи през 1982 г., обаждайки се на Менахем Бегин с молба да преустанови бомбардировките над Ливан, знаейки, че той може да сложи край на това!
Защото подът на спешното отделение беше покрит с десетки бебета, чиито крайници липсваха, а други се налагаше да бъдат ампутирани поради разкъсвания. И това е в болница с 40 – 50 легла, невероятно малка болница. Лично аз видях две деца, простреляни в главата и гърдите. Не напосоки, а точно там, където бих сложил стетоскопа си и точно в областта на слепоочието.
Разговарях с баща, който доведе детето си в спешното и плачеше, а аз се опитвах да разбера през преводача какво казва. Помня думите му: „Ако наистина преследваха „Хамас“, защо не убиха мен? Аз съм на 24 години, можеха да убият мен!“.
Той усеща как детето му се изтръгва от ръката му, мислейки, че е стъпило в изкоп, докато вървели за вода. Оглежда се и го намира изхвърлено на около три метра от него. В този момент вижда как го прострелват за втори път в главата, докато то тича към него. Израелски войник се качва обратно в своя БТР, показвайки му среден пръст в присмех. Детето е умишлено убито, ликвидирано, а войникът е имал възможността да убие младия мъж, но не го е направил.
Всички бедствия, които съм виждал, четиридесет мисии с пътувания, тридесет години опит, Кота нула (11.09.2001), земетресения, всичко това, взето заедно, не се равнява на нивото на касапницата, която видях срещу цивилни само в първата ми седмица в Газа.
– Когато казвате цивилни, предимно деца ли имате предвид?
– Почти изцяло деца, никога досега не съм виждал подобно нещо, никога. Само през първата си седмица в Газа видях повече овъглени и разкъсани деца, отколкото през целия си живот.
– Разкъсани?! Какво имате предвид?
– Да, разкъсаните детски тела с липсващи части, премазани от сгради в по-голямата си част или от експлозии на бомби. Изваждали сме шрапнели с размера на палеца ми от осемгодишни деца, а освен това сме вадили и куршуми от снайперистки обстрел. Имах деца пациенти, които бяха простреляни на два пъти.
– Казвате, че деца в Газа са прострелвани от снайперисти?
– Категорично. Пазя две снимки на деца, които бяха простреляни толкова прецизно в гърдите, че не можех да поставя стетоскопа си върху сърцето им. На едното дете има и директен изстрел отстрани на главата. Никое дете не бива простреляно два пъти по погрешка от „най-добрите снайперисти в света“. Това са смъртоносни изстрели.
Ретаж Рейхан, на девет години, беше простреляна пред класа ù и нейната учителка в импровизираната учебна стая в палатковия лагер в Газа. Запазиха тетрадката ù, опръскана с кръвта ù. Това се случи по време на „примирието“, етап от „Плана за мир“ на Доналд Тръмп. Всеки ден научаваме за нови случаи на простреляни деца в Газа, в палатките, докато спят, учат, сякаш това е част от зловеща израелска доктрина.“
В последните три години и особено в последните месеци излизат изключително важни и съдържателни филми относно Газа. Заснети на границата на смъртната опасност често от самите доброволци и активисти.
Един от последните е „Американски лекар“ (American Doctor), проследяващ престоя на лекаря, разкритията и самоотвержената борба за живот в Газа.

Друг изключително важен филм е „Наза“ (Naza). Задължителен е, ако искате да излезете отвъд желязната завеса на пропагандата. Важен е, защото идва като самопризнание. Филмът ще бъде наличен за безплатно онлайн излъчване на страницата на вестник „Гардиан“ от ноември 2026 г.

Прочетохте част от статията на Адриана Герасимова „СРЕЩАЛИ ЛИ СТЕ ПЕТГОДИШНО ДЕТЕ, КОЕТО ВЕЧЕ НЕ ИСКА ДА ЖИВЕЕ?!“ от новия брой на Списание 8 – „ЦАР БОРИС III: ЗАЩО ГО ОБИЧАХА И ЗАЩО ГО УБИХА?“. Купете брой 11/2026 на Списание 8 ОТТУК или от търговската мрежа в страната.