Джорджия: Кармата е красива градина

Джорджия Николова ще бъде лектор на целодневното събитие "Списание 8 НА ЖИВО", което ще се проведе на 8 октомври в зала „Люмиер“ на НДК. Вижте цялата програма тук. Ден по-рано Джорджия ще изнесе самостоятелен концерт за сопран и орган в зала „България“.

Кармично натоварване е събитие или поредица от случки в нашия живот, на които упорито се противопоставяме, искаме да вървим срещу тях, защото нямаме решение. А колкото повече се опитваме да гребем срещу течението, толкова по-трудно ни става. Затова по-добре е да се оставим на течението и да приемем, че кармата е това, което сме посели в миналото и което сега жънем. Кармата е проявлението на закона за причината и следствието. Някога някъде сме били причина за нещо и сега при нас идват следствията. Това са уроци. Когато ходим на училище и си научим урока, много се радваме, защото после можем да си напишем домашното. Но когато не сме внимавали, не можем да го напишем и негодуваме.  Така с годините сме деформирали смисъла на думата карма и тя е попила негативен аспект.

ПЪРВИЧНАТА ИДЕЯ

Първичната идея на това понятие включва всички, предначертани пред нас възможности. Те нямат аспект на позитивни или негативни. Само ако със свободната си воля решим, че някоя опитност е за нас неудобна, неправилна, неточна, то тогава самите ние я зареждаме с такава вибрация, която сами сме породили. И сами я превръщаме в кармична натовареност. Начинът, по който възприемаме една такава възможност, дава посоката на реализирането ѝ! А от реализирането се разбира дали урокът е научен, или не. Ако не е, остава във времето да се усъвършенства. И така един и същи урок се повтаря в живота ни, с все по-голяма сила, докато не го научим накрая.  

Кармата е програма. Има една обща програма за България, една обща програма за континента Европа, една програма за планетата Земя и всеки един живот си има отделна лична програма, свързана с предходните. Ние нямаме знания и спомени от миналите си животи и затова невинаги можем да си обясним случващото се. Но въпреки това, ако решим да приемем всичко, което е в тази програма, с любов, то тогава тя ще се реализира на максимум.

В момента, в който забравим, че Творецът се старае всичко за нас да е по най-добрия за всички начин, се отдалечаваме от първичната идея на кармата. Тогава се получава явление, което възприемаме като кармично натоварване.

ЛЮБОВТА Е ЖИВОТ

Можем да приемем също така, че кармата е пъзел и всеки ден трябва да нареждаме по едно парче. Ако днес пропусна да сложа една част и сложа друга – тя ще е несъвместима. И онази част от пъзела остава празна и трябва да я попълним някога във времето. Затова колкото повече ние се задълбочаваме в това да не разбираме кармата, толкова повече уроци ни пращат, за да я разберем.

Ако приемем всичко с любов, задвижваме кармата с любов и тя автоматично дава следствия, които са с такава вибрация. Тогава няма от какво да се притесняваме, защото нещата стават синхронични с цялото. В един момент нашата индивидуална  карма се свързва с общата кармична програма и ние ставаме проводник на общата, защото вече сме научили достатъчно и индивидуалната ни карма е приключила. И така мащабът винаги се разширява, защото винаги има работа и постоянно има къде да се работи. Дори планетарната карма да оправим – дори едно съзнание да оправи планетарната карма, защото и такъв случай има, тогава продължава още по-нагоре. Затова във всеки един момент трябва да сме благодарни на кармата, защото кармата са възможностите, които са програмирани във всеки един от нас.

Каквото и да се случва в нашия живот, ние работим по кармичната ни програма, независимо дали това се случва съзнателно, или несъзнателно. Разликата е, че ако се движим съзнателно, ще можем да насочваме тези възможности, накъдето пожелаем. Като си сложа днес парчето в пъзела, това парче ще помогне на целия свят – защото малкото е в голямото и голямото е в малкото. Ние оправяйки индивидуалната си карма, подпомагаме и общата. И когато разберем защо нашата индивидуална карма е в този вид, разбираме защо и общата е такава, защото те винаги са едно. В зависимост от това как възприемаме всяка опитност в живота, пораждаме и следствията от нея. Ако започнем да се стараем всеки един момент да го възприемаме като уникален, ако във всеки момент живеем все по-съзнателно, все повече ще бъдем благодарни, че можем да сме полезни. Кармата е нещо, с което можем да бъдем полезни на другите и на нас самите.

ДВЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Кармично натоварване съществува само тогава, когато възприемаме уроците си по начин, който можем да характеризираме като негативен. А във всеки един момент, каквото и да се случва, ние имаме поне две гледни точки, с които можем да погледнем на събитието - едната е най-добра за всички и една, която е най-добрата за нас. Това е минимумът, след това идват останалите гледни точки. Ако се програмираме да разглеждаме аспектите на всяка опитност, които са най-добри за цялото, тогава кармата няма да има силно въздействие, дори да сме си посели такова първоначално.

Ще дам обикновен пример: трябва да мием чинии. Може да не обичаме да го правим, но като ги мием, знаем, че ще помогнем на някой друг. Това е абсолютният алтруизъм. Във всеки момент да намираме нещо полезно и за другите. Не само за нас самите. Защото вече мина периодът на индивидуалното усъвършенстване. Сега цялата тази индивидуалност преминава в единствената индивидуалност на Абсолюта, на нашия Творец. И затова, когато винаги търсим гледните точки първо за другите, тогава все повече се справяме с общата и с индивидуалната карма. Единственото нещо, което е необходимо, е винаги да сме будни и да търсим гледните точки за другите.  Дори и да се заблуждаваме, идеята за помощ на останалите ще сътвори условия за реализацията ѝ. Чудесното е, че универсалното решение на всички въпроси е Любовта!

ТРАГЕДИЯТА Е КОМЕДИЯ

Зная, че тук сме в драмата на операта. Така възприемаме живота. Не че е такъв действително, но сме позволили да бъдем възпитани така, че да възприемаме най-трагичната гледна точка от всичките,  най-трагичната от най-трагичните, и после се чудим защо така стана. Но дори да си мислим, че е настъпила прекалено голяма драма и не можем да видим божествената гледна точка, ако в този момент кажем: „Такава е волята Божия!". Само като си го помислим това нещо, автоматично всичко се разрешава. Само чистата вяра е достатъчна. Защото във всяка една секунда има поне 5 невидими същества, които работят за нас и се грижат за това ние да се справяме успешно. Когато пренастроим нашата първа реакция за случващото се по божественото, тогава автоматично всичко, с което се свързваме, почва да става божествено, понеже ние насочваме в него и в нас самите тази идея.

Дори при най-голямата трагедия можем да си помислим за абсолютната ѝ противоположност и да започнем да мислим за онази възможност повече, за да я привлечем към живота си, защото така работи законът на привличането. Когато човек винаги е благодарен за всичко, което му се случва, независимо дали го разбира, той започва да сее тази благодарност и да я раздава навсякъде около себе си. Тогава в живота му няма да има кармични натоварвания, а кармични удоволствия и удовлетворения. Най-малкото можем да се зарадваме, че всичко, което нашият Отец е сътворил, има част от неговото възприятие. Това дава една вътрешна радост, която отива навън, става част от този драматичен момент и го преобръща в комедия.

ЕФЕКТЪТ НА ПЕПЕРУДАТА

Понякога се страхуваме, че нещо ще се случи по негативен начин за нас. Не сме гадатели, но дай сега да се страхуваме. И така го привличаме. А притесненията идват от неразбиране. Вместо да се тревожим, да благодарим! Това е математика. Вместо механизмът на мозъка ни да е притеснение, го програмираме винаги да вижда нещо хубаво в нещата. Дори в случай че няма нищо хубаво, защото има хора, които няма да могат да го видят, тогава можем да помечтаем, да си въобразим за хубава гледна точка, дори тя да не съществува или за повечето да е невъзможна. Само като си помислим за нея, тя веднага се сътворява и вече е възможна. Това позволява във всяка една ситуация, независимо колко драматична и кармична е тя, да можем да я насочим натам, където е най-добре за цялото или за нас. Винаги можем по този начин да служим на цялото и да сме благодарни, че служим на цялото. Ако закодираме в нашето сърце и съзнание това, че карма е нещото, което вършим за другите; нещо, което е най-добро за другите; нещото, с което се посвещаваме на другите, и всичко, което вършим, се свежда до цялото, тогава подсъзнанието ни започва да работи по този принцип, и съзнанието. Ако и свръхсъзнанието се свърже с тях двете, започват да се случват ежедневни чудеса.  

Когато човек отработи личната си карма, тогава автоматично се включва на общия план. Тогава става отговорен за всяко свое действие – дори за това как ще отвориш вратата, действия,  които на нас ни се струват незначителни, ще имат ефекта на пеперудата върху цялото. И може благодарение на това, че отваряш една врата, да спасиш няколко хиляди души. Затова, че си изпратил тази вибрация, а на другата половина на земното кълбо това се е отразило.

РАНИЦА ЗА ДВАМА

Има редки случаи, когато хора се раждат без карма. Тогава те поемат кармата на другите. Това идва директно като идея от Твореца, да служиш на цялото. В такива случаи те чувстват нужда и дълг да правят това. И удовлетворението за тях е максимално. Това е като по пътя да вървят двама души - единият носи 20 кг раница, а другият не носи нищо. И това е кармата – ти да вземеш 10 кг, а не само другият да носи багаж.

Кармата е градина. Всеки сади различни неща. Един например е засадил дърво, което ще стане 5 метра, но другите помагат да се натори почвата. А дървото ще даде плодове на всички.

Материалът е публикуван в брой 4/2015 на Списание. Още материали от Джорджия Николова четете в нейната онлайн рубрика "Вечните въпроси".




Наричат Джорджия Николова Слънчевото момиче, защото общува с невидимите светове. Когато тя започне да говори, забравяте, че е само на 22. Като възрастен мъдрец ще ви покаже нестандартна гледна точка, която шокира, провокира и ни трансформира към изискванията на новото време. От малка Джорджия е забелязана като изключителен феномен – само за два месеца се научава да свири на пиано и да изпълнява най-сложните произведения. Година по-късно вече изнася концерти в чужбина, като композира сама музиката, прехвърляйки словото от Библията в ноти. На 7 октомври, ден преди нашето събитие в зала „Люмиер", Джорджия ще изнесе концерт на орган в столичната зала „България".