Бермудският триъгълник - разгадана ли е мистерията?

Бермудският триъгълник... Тайнствено, едва ли не омагьосано място в западния край на Атлантическия океан. Там се наблюдават странни явления. Претърпели са инциденти или са изчезнали стотици плавателни съдове и самолети. За него има написани много книги и статии, изпети са дори песни: 

В триъгълника се включва голяма част от Саргасово море. За негови върхове се считат Бермудските острови, Бахамските острови и Пуерто Рико: 

Названието „Бермудски триъгълник" е въведено от Винсънт Гадис през 1964 г. Районът е известен и като „Дяволският триъгълник". Всъщност има странни катастрофи и в близки до „триъгълника" райони (например в Мексиканския залив), а и в по-далечни. Границите на „опасната" зона не са строго очертани. Възможно е дори формата ѝ да е четириъгълна или овална. Според някои изследователи на запад тя стига до Флорида, а на изток се простира чак до Азорските острови – почти на другия край на Атлантика. Оценките за площта ѝ са различни – от порядъка на 1-2 до десетки милиони квадратни километри. Все пак, днес по-често се приема, че западният връх на триъгълника не са Бахамите, а е Флорида:

Още моряците на Колумб при пресичането на Саргасово море през 1492 г. били шокирани от необичайни явления: бяло като мляко море, странни светлини през нощта, огнени стълбове между небето и морето, „полудяла" стрелка на компаса... Това море било твърде особено, в него нямало дори риба. За сметка на това изобилствали водораслите, които дали и името му – „sargaco"  е португалска дума за водорасло.

Христофор Колумб и един от неговите кораби

В Бермудския триъгълник или близо до него са изчезнали или загинали поне 1000 души. Претърпелите бедствие морски съдове и самолети са стотици. Някои изчезват безследно, от други са намерени останки. Има съобщения и за кораби, открити непокътнати... но без екипаж. За немалко от произшествията съществуват различни версии. Много случаи се свързват с триъгълника неоснователно, други имат логични обяснения, но трети остават загадка. 

Първите документирани трагични събития в района са от края на XVIII и началото на XIX в. Ето кратката хронология: 

- 1781 – 1812 г. От курсове в района не се завръщат четири американски военни кораба. И след това злокобното място продължава да „обича" военноморските сили на САЩ, а през ХХ век – и военновъздушните.

- 1840 г. На 6 ноември лондонският вестник „Таймс" публикува кореспонденция от столицата на Бахамските острови Насау за открит няколко дни по-рано напуснат кораб. Става дума за големия френски плавателен съд „Розали", отплавал от Хамбург за Хавана. Платната били вдигнати, корабните документи – напълно запазени и в порядък, ценният товар – непокътнат. По всичко изглеждало, че екипажът е напуснал кораба само преди няколко часа. Единствените живи същества на борда били котка, две кокошки и няколко канарчета – премръзнали, но живи. За съдбата на хората няма никакви сведения.

- 1866 г. Северно от Хаити изчезва шведският ветроходен кораб „Лота".

– 1868 г. В същия район се губят следите на испанския търговски кораб „Виего". Няма данни какво се е случило с „Лота" и „Виего". 

- 1872 г. На 7 ноември бригантината „Мария Селесте" отплавала от Ню Йорк за Генуа. Близо месец по-късно е забелязана от матросите на кораба „Дей Грация" на 500 мили източно от Азорските острови. „Мария Селесте" плувала на зиг-заг с вдигнати платна, но без екипаж. Ценният товар - бъчви с алкохол, бил непокътнат. Моряците открили лични вещи на капитан Бъгс, който пътувал с жена си и дъщеря си, както и скъпоценности. На борда имало запаси от храна и вода за шест месеца. Липсвали корабните документи с изключение на дневника. Последният запис в него бил от 24 ноември, когато корабът е бил на 100 км западно от Азорските острови.

Този много популярен случай обикновено се свързва с Бермудския триъгълник. Очевидно е обаче, че бригантината благополучно се е движила по курса си повече от две седмици и е била на хиляди километри от този нарочен за опасен район. Вероятно обяснението е просто: по някаква причина екипажът се е почуствал застрашен и е напуснал набързо кораба със спасителната лодка, а после не е успял да се върне обратно. Но защо корабът е бил изоставен, вероятно завинаги ще остане тайна на океана... 

Случаят „Мария Селесте" през погледа на художник

Така е изглеждала бригантината, когато са я намерили (гравюра)

- 1880 г. На 31 януари британският учебен ветроход „Аталанта" отплавал от Бермудските острови за Англия. Екипажът му включвал 290 кадети и техните офицери. След като в следващите два месеца не пристигнал в Англия, започнало издирване. Цяла ескадра се опитвала да открие кораба или негови останки в източната част на Атлантическия океан, където би го отнесло течението Гълфстрийм. Особено внимателно бил претърсен районът между Азорските острови и Исландия. За съжаление издирванията не дали резултат и пет месеца след отплаването учебният кораб бил заличен от списъка на британските военноморски сили.

- 1881 г. Британският кораб „Елън Остин" среща шхуна без екипаж в Атлантическия океан. Няколко матроси се качили на борда ѝ и двата кораба се отправили към о. Нюфаундленд, недалеч от атлантическото крайбрежие на Канада. Гъста мъгла разделила корабите. От „Елън Остин" забелязали шхуната едва след няколко дни, но на нея отново нямало жива душа.

- 1884 г. Италианската шхуна „Мирамон" изчезва на път за Ню Орлиънс. Няма данни кога, къде и защо се е случило това, но очевидно маршрутът ѝ е пресичал Бермудския триъгълник.

Черната серия продължава и през ХХ век:

- 1909 г. На 14 ноември яхтата „Спрей" отплава от остров Мартас Винярд и изчезва безследно в Бермудския триъгълник. На борда ѝ е само Джошуа Слоукъм, изключително опитен и известен канадски моряк. През 1898 г. след много тежки премеждия и изминати 74 000 км той е станал първият мореплавател, обиколил сам около света. Малко вероятно е Слоукъм и „Спрей" да са станали жертва на обикновените опасности в океана.

Джошуа Слоукъм

Яхтата „Спрей"

- 1918 г. На 4 март въглевозът на военноморските сили на САЩ „Сайклопс" с екипаж от 300 души отплавал от Барбадос за Балтимор. Оттогава никой не е виждал парахода, не е получен и сигнал SOS („Сайклопс" е първият изчезнал кораб с радиостанция). Според американските военноморски сили атмосферните условия в района не са били лоши. Въпреки усиленото издирване останки не са открити и търсенето е прекратено през май. Предложени били много обяснения за случая – от преобръщане на кораба след разместване на товара до атака от немска подводница или попадане на мина. Разследването обаче не открило доказателства в подкрепа на нито едно от тях.

Параходът „Сайклопс"

- 1921 г. На 31 януари петмачтовата шхуна „Карол А. Диъринг" е намерена заседнала в плитчините Даймънд. Обшивката ѝ била разкъсана, трюмът – пробит. Платната били вдигнати, а в корабната кухня стоял готов обедът на екипажа. На борда обаче имало само две котки. Липсвали спасителните лодки, големият сандък на капитана, куфарът му и брезентовата му торба.

Шхуната „Карол А. Диъринг" 

Приблизително по това време изчезва параходът „Хюит". Не е изключено той да е прибрал моряците от „Карол А. Диъринг" и по-късно да е потънал.

През същата година от плаване в района не се завръщат повече от десет други кораба, пътуващи за Бермудски острови, Ямайка, Маями и др. Останки от тях не са открити, което кара Министерството на търговията да предположи, че те са завзети от пирати или екстремисти. Правителството на САЩ наредило проучване на тази хипотеза, но тя не получила потвърждение. Представители на застрахователната компания „Лойдс" заявили, че предвид лошите атмосферни условия броят на изчезналите кораби дори не е прекалено голям.

- 1925 г. На 18 април японският параход „Райфуку мару" отплавал от Бостън за Хамбург с товар от пшеница. Според легендата той се е „изпарил" на следващия ден при хубаво време. Последното съобщение по радиото гласяло: „Също като кинжал е! Елате бързо! Не можем да избягаме".

Според „Енциклопедия на морските произшествия през ерата на параходите" от Чарлз Хокинг обаче времето тогава е било лошо. Съобщението на лош английски „Сега много опасно. Елате бързо!" било получено от пътническия кораб „Хоумърик". Той се отправил към указаното място на 700 мили северно от Бермудските острови. „Райфуку мару" бил наклонен на 30° и неуправляем. Поради огромните вълни никой от японските моряци не е бил спасен. Що се отнася до „кинжала", вероятно не е ставало дума за кинжал (dagger), а за опасност  (danger).

Параходът „Райфуку мару"

- 1925 г. На 29 ноември американският параход „Котопакси" отплавал от Чарлстън за Хавана с товар въглища. На 1 декември съобщил по радиото, че се накланя силно и има вода в трюма, но не изпратил сигнал за бедствие. След това връзката прекъсва; корабът не е открит. Най-вероятно „Котопакси" е потънал при бурята, която на 1 декември все още бушувала край западният бряг на Флорида.

През миналата година в някои медии се появиха сензационни съобщения, че Бермудският триъгълник е върнал изчезналия кораб. След 90 години „Котопакси" все пак се появил край бреговете на Куба – без екипаж и порядъчно остарял... Но за съжаление тази любопитна информация не бива да бъде вземана на сериозно. Неин източник е The World News Daily Report – сайт за новинарска и политическа сатира.

- 1926 г. Товарният кораб „Сюдъфко" с екипаж от 29 души отплавал от Порт Нюарк за Лос Анджелис на 13 март. Още на следващия ден връзката била изгубена и корабът изчезнал в Бермудския триъгълник. Възможно е „Сюдъфко" да е бил потопен от бушуваща в района буря, но при продължилото цял месец издирване не били открити никакви останки.

- 1935 г. На 18 август яхтата „Ла Дахама" напуска Бермудските острови и след няколко дни попада в силна, продължителна буря. На 27 август от италианския пътнически кораб „Рекс" забелязват бедстващата яхта. Мачтите били счупени, двигателят - повреден. Изпратена е лодка, която прибира изтощения петчленен екипаж. Спасителите констатират, че в разбития съд прониква вода и той бавно потъва. Според капитана на яхтата при хубаво време тя е щяла да се задържи над водата най-много още два дни.

Екипажът на „Ла Дахама" е спасен на близо 900 мили североизточно от Бермудските острови, извън „триъгълника". С какво този тривиален случай е предизвикал интерес? Работата е там, че изоставената яхта все още плавала в началото на септември. Тогава отново била забелязана – този път от британския кораб „Астек". Любителите на сензации обявяват „Ла Дахама" за кораб призрак, изплувал от водния си гроб. Никой обаче не е видял как яхтата е потънала. По-вероятно е поради спокойното море тя да се е задържала на повърхността по-дълго от прогнозата на нейния капитан.

- 1941 г. На 23 ноември транспортният кораб „Протеъс" отплавал от Вирджинските острови за Портланд. На 10 декември неговият близнак „Нереъс" потеглил по същия маршрут. И двата кораба изчезват безследно в района на Бермудския триъгълник, приблизително по маршрута на „Сайклопс".

„Протеъс" и „Нереъс" са превозвали боксит – ценна суровина за самолетостроенето. Затова има подозрения, че са потопени от немска или японска подводница (нападението срещу Пърл Харбър е на 7 декември 1941 г.). Документи и категорични доказателства обаче липсват.

Транспортният кораб „Протеъс"

- 1944 г. На 21 октомври наблюдателен дирижабъл на Военноморските сили на САЩ забелязва дрейфащ кораб край бреговете на Флорида. Спасители от бреговата охрана установяват, че това е кубинският товарен кораб „Рубикон". На борда му те откриват само едно куче. Личните вещи на моряците били налице, спасителните лодки обаче липсвали. Корабът бил в отлично състояние, но от носа му висяло скъсано въже. Последният запис в дневника бил от 26 септември, когато „Рубикон" е пристигнал в Хавана.

Има предположение, че моряците са слезли на брега. Разразила се буря и отнесла кораба в морето, а вълните помели лодките от палубата. В такъв случай обаче корабът едва ли щеше да бъде в добро състояние. Така загадката остава.

- 1945 г. 5 декември, сряда, е черен ден за американските военновъздушни сили, те губят шест самолета над Бермудския триъгълник. Какво е известно за тази трагедия?

Военноморската въздушна база (ВВБ) на САЩ във Форт Лодърдейл е на 20 мили северно от Маями, щата Флорида. Около 14 ч с „Полет 19" от нея излитат пет торпедни бомбардировача „Авенджър" (всички моменти са по американското източно стандартно време). Целта на занятието е усъвършенстване на уменията по навигация. Задачата е елементарна: звеното да лети 56 мили на изток, където да извърши учебна бомбардировка от бръснещ полет. След това да лети още 67 мили на изток, 73 мили на север и да се върне в базата. Самолетите обаче изчезват безследно. Не се завръща и спасителният хидроплан № 49 „Мартин Маринър", изпратен да ги търси.

Полет 19

Торпеден бомбардировач „Авенджър"

Водещ инструктор на „Полет 19" и пилот на самолета с позивни FT-28 бил лейтенант Чарлз Тейлър, опитен летец с 2500 часа в небето. Останалите пилоти (офицерите Едуърд Пауърс-младши, Джордж Стайвърс, Форест Джербър и Джоузеф Боси) преминавали курс за напреднали по навигация и бойни действия във въздуха с торпедни бомбардировачи. На борда на четири от самолетите е имало по трима души, а на петия – двама (третият не се явил).

Приблизително по същото време лейтенант Робърт Кокс, летец-инструктор в базата, е във въздуха със самолет с позивни FT-74. Около 15:40 ч той чува разговори по радиото на честота 4805 кХц (тази честота е използвана при тренировъчните полети). Командирът на „Полет 19" няколко пъти пита Пауърс какво показва компасът му и на края казва: „Не зная къде сме. Сигурно сме се загубили след последния завой." Лейтенант Кокс веднага съобщава във Форт Лодърдейл за проблема и малко по-късно успява да установи връзка с пилота на FT-28. Лейтенант Тейлър му казва: „И двата ми компаса не работят и се опитвам да намеря Форт Лодърдейл. Над суша съм, но е прекъсната от вода. Сигурен съм, че се намирам в района на островите Флорида Кийс, но не зная колко съм се спуснал на юг и как да стигна до Форт Лодърдейл".

В отговор лейтенант Кокс го съветва да използва слънцето като ориентир и предлага да ги пресрещне. Първоначално Тейлър казва, че няма нужда, но по-късно предава: „Можете ли да накарате Маями или някой друг да ни хване на радара си? Изглежда, че не се приближаваме. Тръгнахме на навигационни упражнения и на втората отсечка сметнах, че останалите се отправят в погрешна посока, затова поех ръководството и ги насочих обратно. Но сега съм сигурен, че и двата ми компаса не работят". Кокс съобщава на Тейлър, че предавателят му заглъхва и пита: „На каква височина сте?". Тейлър отговаря: „Аз съм на 1370 метра."

Това е краят на диалога между FT-74 и FT-28, защото предавателят на Кокс на високи честоти излиза от строя. След това от въздушноморската спасителна група при Порт Евърглейдс успяват да се свържат с Тейлър. Те също го съветват да се ориентира по слънцето и да лети към него, на запад. Радиовръзката отново е на честота 4805 кХц. Често тя е много лоша поради смущения – атмосферни и от близките кубински станции. Затова предлагат на Тейлър да премине на друга честота. Той отказва, за да не загуби връзка с останалите самолети. Съобщава, че е на височина около 1000 м и е минал над малък остров. От Порт Евърглейдс предлагат друг самолет с изправен компас да поеме водачеството, Тейлър се съгласява, но очевидно и другите самолети са имали проблеми с навигационните прибори. В 16:45 ч FT-28 предава: „Ще летим на север-североизток 45 минути, след това ще се отправим на север, за да се уверим, че не сме над Мексиканския залив". След половин час Тейлър �