Гурджиевските танци са 200-250 ритмични, ансамблови хореографски структури с дължина от 3 до 10 минути. Те са създадени от Георгий Иванович Гурджиев (1877-1949 г.) - просветления арменски мистик, емигрирал след Октомврийската революция във Франция, където създава своя Център за хармонично развитие на човека.
Някой от движенията са заимствани от храмови танци, който Гурджиев е видял и изучил по време на близо 20-годишното си пътуване и търсене на истината из Близкия и Далечен Изток (1893-1912 г.). Музиката за всички танци е създадена от Гурджиев със съдействието на немския композитор и негов ученик Томас де Хартман.
Периодите на създаване на Гурджиевските движения са два - първият започва от 1916 година в Тифлис (днешен Тбилиси) до представянето на танците в Париж и Ню Йорк (1922-1923 г.), а вторият е през 30-те години във Франция като част от работата в Центъра за хармонично развитие на човека. Тогава са създадени и така наречените 39 задължителни движения-упражнения за координация между тялото и ума.
Важен факт от визитката на тези танци е, че не са били създавани заради изящната си артистична форма, музика и хипнотичния ефект, който имат върху зрителите. Правени са като метод за работа на Гурджиев с неговите ученици, с цел разширяване на съзнанието им, повишаване на присъствието и будността, балансирането на центровете им.
Гурджиев е смятал, че трите основни центъра у човека – интелектуален, емоционален и двигателен, вече много рядко или почти никога не действат в синхрон. Поради това, човекът е фрагментиран, объркан, лесно манипулируем и живее живота си в сън с отворени очи. Не действа, а просто реагира на външни дразнители, не създава и твори, а копира и репродуцира познатото.
За да промени това и да върне баланса в човешките енергийни центрове Гурджиев започва да създава практически методи за това, като изгражда уникалната своя система, която се на нарича Работата или Системата на Гурджиев. Тя включва много и разнообразни практически методи, както и нова космология за произхода и същността на човека и еволюцията на съзнанието. Свещените движения са най-достъпната и практическа част от системата на Гурджиев.
СРЕЩА
За първи път видях Гурджиевски танци на 19 януари 2000 г. в Международния медитационен център на Ошо в Пуна, Индия. Там имаше невероятен фестивал за посрещането на новото хилядолетие. Седем хиляди души от цял свят, практикуващи медитация и споделящи себе си и търсенето си, събрани заедно за 40 дни.
Последният ден от фестивала и последното събитие беше точно презентация на Гурджиевски свещени танци. Залата се казваше Буда Хол. Огромна, с прекрасен бял мраморен под и прозрачни мрежи за стени, от където се виждаха палми и влизаше приятен ветрец. На земята и на пейки бяха насядали над 1500 души. Зазвуча на живо пианото и флейтата на Гурджиевската музика. Излязоха 40 души в красиви кремави роби, които 40 дни се бяха занимавали с движенията, бяха медитирали заедно и навлизали навътре във себе си. Магията беше невероятна. Толкова силно метафизично присъствие от сцена и толкова дълбока комуникация между изпълняващи и наблюдаващи до ден днешен не съм виждал.
Пишещият този материал е театрален режисьор и е наблюдавал стотици сценични изяви, изпълнители и публики на танци и театър в най-различни страни и ситуации. Получи се това , за което говорят великите теоретици и практици в западния театър на ХХ век - Арто, Гротовски, Барба, Брук – мощно усещане за истина, оголеност, изострено присъствие, единство между танцьори и публика. Чудото на метафизичното „тук и сега" витаеше във въздуха!
Времето спря, защото умовете ни спряха и включиха на друго ниво. А това се случи, защото хората, които разгръщаха тази магия пред нас, бяха постигнали подобно състояние първо в себе си. Нито един от тях не беше професионален танцьор, научих на другия ден. Каква беше тази магия, която ги беше така опиянително обгърнала и която зарази така силно и нас, гледащите? Знаех, че искам да усетя какво е това. Започнах да разпитвам. Научих, че един от танцуващите е и лидер на групата – името му беше Живан Сундер, англичанин, който живее в Индия. Запознах се с него. И той се оказа по образование театрален режисьор. Харесахме се. Поканих го в България. Той прие. И така започна всичко.
ДНЕС
Днес, 13 години по-късно, в навечерието на десетия юбилеен уъркшоп за Гурджиевски танци в България и десетото гостуване на Живан, се чувствам от цялото си сърце благодарен на съдбата, че ме срещна с тези танци, с тази музика, с този метод и с този учител. Щастлив съм, че това преживяване достигна и до над 250 души в България, които са посещавали групите през годините.
КАК РАБОТИ МЕТОДЪТ
Ще се опитам накратко да разкажа какво представлява изучаването на Гурджиевски танц и какви неща разкрива, предизвиква и на какво учи.
Гурджиев е бил прагматичен, практически настроен духовен учител. Той е знаел, че умът и тялото са дълбоко свързани - че тялото е видимата част на ума, а умът - невидимата част на тялото. Затова е започнал с упражнения за координация на тялото и ума. Давам практически пример - при даден танц движенията на лявата ръка, на дясната ръка и на краката са различни, изучават се отделно и са в различен ритъм.
Умът изпълнява с лекота всяко едно от тях поотделно, но когато настъпи моментът на събирането на едната ръка с краката да речем, той се обърква, координацията му с тялото не е развита, а самата мисъл, че още не са включени другата ръка, главата, различните поредици в танца и предвижването в пространството го обърква, ядосва, натъжава, шокира, паникьосва. С други думи - на сцената се появяват емоциите и в огледалото на работния процес участникът вижда как е свикнал да реагира при трудности в живота си и също какви вторични емоции по повод на първите емоции произвежда - срам, вина, безразличие, свръхамбициране, униние, затваряне, бърборене, разсейване и т.н.
В работния процес на уъркшопа към всички тези чувства се подхожда неутрално - те нито се анализират, нито се изразяват, нито се потискат, отчита се тяхното появяване, което моментално (поради дълбоката връзка тяло-ум) довежда до стягания в мускулите и тъканите на тялото. И тук е ключът, който дават Гурджиевските танци като метод – практическото умение как да се релаксира напрегнатото тяло по време на обучението, така че омагьосаният кръг на невъзможността и стреса да бъде преодолян и способността за учене - възстановена.
Тези лабораторни ситуации от изучаването на танците са умален вариант на проблемите, невъзможността и стреса, с които се сблъскваме постоянно в ежедневието си. То обаче рядко ни дава шанс да се релаксираме в същия момент на стресовата ситуация и ние най-често реагираме от името на емоциите си и детските си травми, а не от себе си. В уъркшопа всеки има възможност да се срещне директно и преживее собствения си модел, да го осъзнае и да реагира различно, центрирано, спокойно, от пространството „мога и искам", вместо от традиционното „не мога, не искам, няма".
Друг начин, който участниците научават за постигане на единство на тялото и ума, е как да развият осъзнатост, сетивност за тялото, центъра на тежестта и дъха си във всеки един момент. Това е също нещо, което не сме учили в училище. Тялото е винаги тук и сега, умът – много рядко, той предпочита да витае в спомени, коментари, надежди, очаквания, с други думи – в миналото или бъдещето. Довеждането на ума до заедност с тялото е един от ефектите, които всички участници преживяват. Само тогава, човек може да каже, че присъства тук и сега и да поеме отговорност за реалността си.
Друга способност, която Гурджиевските танци практически развиват, е способността да се разпределя вниманието върху различни обекти едновременно, без при това да се губи центъра. Излишно е да казвам колко услужливо е това умение в днешно време, когато отвсякъде духат силни ветрове и намиране на състоянието „в центъра на циклона" вече не е луксозно, а животоспасяващо търсене. В танците вниманието се разпределя между движенията на ръцете, краката, главата, вътрешното броене, следене на музиката, предвижване в пространството, осъзнаване и прецизност на всяко движение, често и произнасяне на определени думи на определени места. Тоест участниците на практика се научават да внимават за шест-седем компонента паралелно, запазвайки спокойствие, равновесие и удоволствие от танца.
Движенията, създадени от Гурджиев, са буквално огледало и учител за способността ни да присъстваме във всеки един момент от реалността. Те са умишлено създадени сложни и така всеки път, когато умът на някой танцуващ избяга в миналото или бъдещето, това резултира в грешка и в контекста на танца - се вижда реално от всички. Не може да се прикрие. Не може да се симулира присъствие, както често в ежедневния живот успешно правим.
В заключение бих искал да обърна внимание на нещо важно за движенията на ръцете при Гурджиевските танци. Те съвсем не са случайни и всяко носи своя сакрален смисъл, като закодиран жест от света на метафизиката, ритуалния театър и свещената геометрия. Изпълняват се винаги прецизно и точно. Тези танци не са импровизационна структура, тяхната форма не се търси от участниците и не варира.
Гурджиевските танци са от гениалните методи, при които чрез тотално доверие и следване на формата се стига до територията на Съдържанието. До тази територия винаги и всеки участник достига и на мига разбира, защо наричат тези танци свещени. Усеща гениалността и качеството на съзнанието, което ги е създало.
И тогава умът спира. Времето спира. Удоволствието е несравнимо.
Искате да се докоснете до тези специални танци?
Можете да се запишете и на семинар от 1 до 5 май 2013 г. от 9 до 17 ч в зала „Витоша Арена", бул. „Черни връх" 47.
Организатор: ТЕАТРАЛНА КОМПАНИЯ МОМО
За още информация: 0899 196316 - Веселин Димов