Агенцията по храните: Поставяме въпроса за опасните Е-та пред Европа

В септемврийския брой на Списание 8 ви разказахме как разрешени добавки в храните (познати като „Е-та") увреждат ДНК. Екип български генетици установи, че поне 6 от тях опасно променят ДНК, създавайки риск от рак, който се предава и на поколението. Това са три оцветителя - еритрозин (Е 127), индиго кармин (Е 132) и фаст грийн (E 143);  консервантът натриев нитрит (E 250), добавката кофеин – много използвана в енергийните напитки; и четири-амино-антипирин (4-ААР) с широко приложение във фармацевтичната промишленост. 

Нашите учени са  установили, че за да са безопасни, тези добавки трябва да са в концентрации от 10 до 100 пъти по-ниски от разрешените сега.

Публикувахме и отворено писмо до институциите, отговорни за общественото здраве. В него ги призовахме да вземат предвид новите научни данни и да променят нормативната база в съответствие с тях. За да нямат чиновниците оправдание, че не са наясно с проблема, защото не са чели публикацията ни, същото писмо изпратихме до министерствата на здравеопазването, икономиката и енергетиката, земеделието и храните, до агенцията по безопасност на храните, до Националния център за обществено здраве и анализи и до Комисията за защита на потребителите.

Понеже нашето вътрешно законодателство по безопасност на храните произтича от това на ЕС, проблемът с Е-тата не може да се реши само на държавно равнище. За да има промени, те трябва да се направят от Европейската комисия (ЕК) и да са валидни за целия ЕС. Затова пратихме писмото и до ЕК и до Европейския орган по безопасност на храните (EFSA). До редакционното приключване на този брой получихме 5 отговора. 

ПЪРВИ ОТГОВОР

От имейла на Европейския орган по 

безопасност на храните (EFSA) става ясно:  

Дори не са прочели

писмото ни!

 

От пресцентъра на EFSA ни обясняват накратко как работи този орган и ни уведомяват, че той периодично преразглежда нормите не само за Е-тата, а и за другите добавки в храните. При това преразглеждане се вземали предвид всички новопубликувани научни данни. (Научната публикация на нашите генетици е от април 2014 г.) В писмото, подписано от директора на пресцентъра на EFSA Стефан Пагани, обаче има едно странно изречение. Г-н Пагани пита дали изследването за Е-тата на българските генетици ще бъде публикувано в научно издание. Странно е, защото в писмото си до EFSA и пресцентъра не само ги информирахме за това изследване, но и сме изписали линк към оригиналната публикация. 

Г-н Пагани ни съветва освен това да препоръчаме на българския изследователски екип да си изпрати публикацията на звеното по опаковките и добавките в храните (FIP) към EFSA. (Това вече е направено.) Въпросното звено щяло да  разгледа данните, пише г-н Пагани, „в подходящия момент, ако прецени".

ВТОРИ ОТГОВОР

От Националния център по 

обществено здраве и анализи:

Учените да пишат на EFSA

В писмото от Националния център по обществено здраве и анализи също се обяснява по каква процедура евентуално може да бъде направена промяна в нормативната база. В него се казва още: „В списъка към Регламента на ЕС са включени само добавки в храни, чиито концентрации и употреби са оценени като безопасни от научния комитет по храните (SCF) и/или EFSA. Преди да бъдат включени в списъка към Регламента и допуснати за употреба като добавки в храните, веществата се оценяват въз основа на подробно досие, което съдържа цялата необходима информация – от идентификацията на добавката до безопасния допустим дневен прием, определен въз основа на пълен обем токсикологични изследвания, включително и за генотоксичност.

Въз основа на наличната научна информация EFSA изготвя становище и оценка на риска за безопасността на храните, като се позовава на надеждни научни данни и доказателства. На страницата на EFSA периодично се публикуват отворени покани, достъпни за всички заинтересовани страни, за предоставяне на нови научни изследвания. В конкретния случай учените от Лабораторията по молекулярна генетика към БАН имат възможност да изпратят резултатите от своето проучване на  EFSA. По принцип EFSA изготвя становището си въз основа на цялата налична информация, свързана с определена добавка, включително и нови данни, които не са били обект на оценка на предходен етап. Ако учените от Лабораторията по молекулярна генетика към БАН предоставят своите данни по реда, определен от EFSA в отворените покани, тази „нова научна информация" може да бъде взета предвид. По целесъобразност комисията подготвя предложение за евентуална промяна в нормативната уредба и го предоставя за гласуване на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните (?! – бел.ред.) Ако комитетът подкрепи предложението, то се представя в Съвета и Европейския парламент, които вземат окончателното решение за промяна в законодателството."

В момента е в ход програма за преоценка на добавките, разрешени за използване в ЕС преди 20 януари 2009 г. През 2011 г. EFSA излезе със становище за оцветителя еритрозин (Е 127), изследван и от нашите генетици. То потвърждава като безопасни приетите концентрации.  През юли т.г.  EFSA публикува и „преоценка" на оцветителя индиго кармин (Е 132), също изследван от българския екип. Според  EFSA и в новите проучвания няма данни индиго карминът да е генотоксичен или да вреди на здравето по друг начин, затова се потвърждават приетите концентрации. До края на 2015 г. трябва да бъде направена преоценка на още няколко десетки добавки. Сред тях е и натриевият нитрит (Е 250). За него българският научен екип установява, че убива клетката и в концентрации, много по-малки от сега приетите.

Още 2 пъти тази година EFSA кани изследователи да изпращат свои публикации за въздействието на добавки в храните върху здравето - до края на септември и на ноември. По тях ще бъде направена преоценка на още няколко десетки добавки, но сред тях не попадат останалите три, изследвани от нашите генетици.

ТРЕТИ ОТГОВОР

От Българската агенция

по безопасност на храните:

Питаме EFSA как

да сигнализираме ЕС

Третото писмо дойде от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). И в него се обяснява каква е процедурата, по която се определя дали дадена добавка в храните е безопасна и в какво количество. Уточнява се, че „тъй като разработеният метод от Института по молекулярна биология е нов, за да се вземат предвид резултатите и направените заключения, е необходимо тяхното потвърждение. Това най-често се случва, когато и друг научен екип, независим от първия, достигне до същите заключения". От агенцията по безопасност на храните освен това уточняват, че информацията за научните изследвания, въз основа на която е взето решение за тях, е публична и може да се намери на сайта на EFSA (www.efsa.europa.eu). Създадена е база данни на разрешените добавки, от която бизнес операторите и потребителите могат да се информират кои добавки са разрешени и в коя храна.

Най-важното в писмото от БАБХ цитираме дословно: „В България връзката с EFSA се осъществява от Българския фокален център към Центъра за оценка на риска (ЦОР) при БАБХ. В тази връзка Центърът за оценка на риска към БАБХ отправи запитване до EFSA относно възможността за уведомяване на институциите на ЕС за въпросното проучване и резултатите от него и как тези резултати могат да инициират законодателна промяна в сега действащото законодателство на ЕС по отношение на добавките в храните. До този момент отговор още не е получен." 

Звучи твърде сложно, но такъв е чиновническият език. Простичко казано, нашата институция пита европейската какво може да се направи, за да се обърне внимание на българското изследване, така че резултатите от него евентуално да доведат до нормативна промяна. Това, че БАБХ вече е реагирала и е отправила официално запитване, е добър знак, че тя иска да си върши работата в интерес на потребителите, което ни радва.

Междувременно бе съобщено, че в сила влизат нови изисквания за етикетиране на храните. Според тях на опаковките вече няма да се използват съкращения, а ще се изписват целите названия на добавките (включително Е-та), както и точният състав на храната – кой продукт в какво количество е използван, изразено в проценти. (Например колко е съответно телешкото, свинското месо, водата, солта и пр. в даден салам.)  

ЧЕТВЪРТИ ОТГОВОР

От министерството на икономиката:

Не е в нашата

компетентност

Министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов отговаря, че поставените в писмото ни въпроси не са от неговата компетентност и го препраща на министрите на здравеопазването д-р Мирослав Ненков и на земеделието и горите Васил Грудев.

ПЕТИ ОТГОВОР

От Министерството на здравеопазването:

Елате за информация,

ще струва 18 стотинки

В писмото, което получихме от Министерството на здравеопазването, ни съобщават, че ни разрешават достъп до обществена информация по въпроса и ни пращат копие на заповедта за предоставянето є. В заповедта се казва (цитираме): „Определям 35-дневен срок, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация. Предоставянето на достъп до обществена информация да се извърши в сградата на Министерството на здравеопазването, за което да се състави протокол, подписан от заявителя и от съответния служител, предоставил информацията. Обществената информация да се предостави в следната форма: копие на хартиен носител. За предоставяне на исканата обществена информация да се заплатят разходи в размер на 0,18 лв. съгласно (...) и да се представи платежен документ." Отговорите за 18 ст. - в следващ брой.