Смях на килограм

Напоследък в редакцията на Списание 8 пада голям смях, дори повече от обикновено (а това не е малко!). Премиерата на книгата на Норман Казънс „Човекът, който разсмя смъртта" бе повод отново да се срещнем с любимия ни консултант по психология Моника Балаян. И да научим още за невероятните успехи на нейните курсисти, практикуващи „смешния" метод за лечение на Казънс, който у нас се преподава само от Моника. Оказа се, че винаги има с какво да ни изненада. Гелотологията, както е научното име на смехотерапията, отдавна е доказала ефективността си за намаляване на стреса, депресивните състояния, сваляне на диоптри, възвръщане на хормоналния баланс и преодоляване на уж нелечими заболявания (както можете да научите и от книгата). Но дори ние бяхме изненадани да чуем, че помага за... отслабване! Време е за прелюбопитната история на Даниела Димитрова от Варна.

Темата за наднорменото тегло може да не изглежда толкова сериозна, но не и за хората, които са се сблъсквали по различни причини с крайните ѝ форми. Така определено се случило с дребничката Даниела, а проблемите започнали след раждането на нейната втора дъщеричка Ели. Била здраво бебе... но, уви, след задължителната ваксина срещу дифтерит, тетанус и коклюш, когато е на 3 месеца, се отключва епилепсия. Малката развива и детска церебрална парализа, силните лекарства срещу тези проблеми пък водят до говорен дефицит и симптоми на аутизъм.

В началото Дани е оптимист, силно вярва, че всичко ще отшуми и дъщеричката ѝ ще се излекува, но положението се влошава с дни, а всяка нова диагноза майката преживява драматично: „Имах големи очаквания, че бързо ще намерим верния път, може би затова сривът за мен беше толкова тежък."

След раждането Дани не тежи повече от 50 кг – нормално за нейния ръст от 1,55 м. Това се променя драстично през следващите три години, времето на най-усърдната борба на семейството за здравето на детето. У нас лечението не дава резултати и Ели трябва да постъпи в специализирана клиника в Израел. Следват още куп перипетии, лечението там е много скъпо и семейството се обръща с молба за помощ към Министерството на здравеопазването. Дори не получават отговор... 

Дани обаче е решена на всичко, за да помогне на дъщеря си, дори да се изправи срещу най-големия си страх – камерите. Търси помощ от медиите и bТV подема кампания за набиране на средства. Не след дълго момиченцето заминава за Израел.

В този период на безспирни публични изяви, безсънни нощи и грижи стресът за Дани е най-силен. Преобразява я до неузнаваемост – в един момент кантарът показва, че тя е качила ужасяващите... 30 килограма! Междувременно в клиниката опитите за овладяване на епилептичните кризи не дават обещания резултат, макар че като цяло лечението повлиява добре върху двигателната система и говорния апарат на Ели. 

Лъчът надежда дава сили на Дани да продължи да се бори за нормалния живот на дъщеря си. Всичко това обаче минава през екстремно ежедневие: „До обяд не приемах нито храна, нито вода. Сещах се за това чак когато ми станеше лошо. Почти не се хранех и въпреки това не спирах да пълнея. Пробвах какви ли не диети, но всички бяха с незначителен и временен ефект." 

Дани спи едва по 2-3 часа в денонощието, следвайки неспокойния режим на дъщеря си – всеки ден детето има стотици леки пристъпи и по няколко опасни и продължителни гърча. Вечер Ели заспива много късно, сънят ѝ е кратък и крехък: „Случвало се е още докато беше в количката, аз да заспивам права, а тя да стои будна. Пие лекарства, от които възрастен човек може три дни да не стане от леглото, но Ели е от малкото пациенти, които не се повлияват. Цяла нощ се носят детски песни и игри."

В този период момиченцето проявява агресия дори към близките си и трябва постоянно да се следи: „Например, когато кака ѝ заспиваше, тя ставаше и започваше да я скубе, да я хапе, да ѝ бърка в очите, а дойдеха ли непознати у дома, изпадаше в истерия. Започваше да плаче неудържимо и да хвърля и чупи всичко, което хване."

Със сигурност не по този начин младите родители са си представяли семейния живот и кризите между тях излизат на преден план. Любовта отстъпва място на взаимните обвинения, докато връзката между Дани и мъжа ѝ не се скъсва. От 2010 г. тя заживява сама с двете си дъщери. 

През цялото време паралелно с конвенционалното лечение тя изпробва редица алтернативни средства, за да подобри състоянието на дъщеря си: „Пробвала съм какви ли не енергийни и пречистващи практики, но до този момент не бях работила върху самата себе си. Тогава не разбирах, че няма как да ѝ помогна, без преди това да съм си помогнала сама. Когато започнах да приемам действителността такава, каквато е, едва тогава взеха да се случват подобренията." 

В този момент на прозрение на хоризонта като по чудо се появява смехотерапията. Дани разбира за курса на Моника Балаян от предаването „На кафе" на Гала, методът много ѝ допада и трескаво започва да търси повече информация. „Смехотерапията бе още един лъч надежда за мен", разказва днес жената. „Но, уви, оказа се, че нямаха курсове във Варна. За мен пък не беше възможно да ходя до София, макар че ентусиазмът ми беше голям. Искрено си пожелах скоро да се появи шанс... и два месеца по-късно беше организиран курс във Варна!" 

Макар интуицията на Дани да ѝ подсказва, че смехотерапията е точно нейният път, в началото никак не ѝ е лесно да се отпусне: „Първия ден се засмивах за секунди и постоянно си мислех, че все още не съм готова. После обаче всичко стана по-лесно и до края на курса се чувствах много по-добре."

Резултатите не закъсняват. Първата победа е срещу стреса. Депресивните ѝ състояния почти изчезват само след седмица. На заниманията тя се чувства все по-енергична и жизнена, въпреки че продължава да спи по 2-3 часа в денонощието. Забелязва и още някои подобрения по себе си, които съвсем не е очаквала: от тялото ѝ изчезват всички брадавици, а грубите белези от двете раждания със секцио се заличават. 

И все пак най-забележителната промяна се случва след края на първия курс – свиването на килограмите. „Още помня датата 18 февруари 2013 г. Нещо в мен се пречупи тогава", спомня си жената. „Бяха минали няколко месеца от курса, вече бях започнала да променям начина си на мислене. Най-големият принос на смехотерапията беше, че ме научи да слушам тялото си и да му се доверявам."

От 18 февруари 3 дни Дани въобще не се храни. 

Тялото ѝ отхвърля абсолютно всичко. Това обаче не я паникьосва, жената спокойно решава да го послуша. Първия ден прекарва само на гореща вода, после - на фрешове. Всеки опит да хапне нещо друго завършва с повръщане. Прочистването, както го нарича тя, продължава и през следващите седмици: „Приемах само топла вода, чайове с мед и сокове. Това беше, което тялото ми искаше. В нощта срещу 28-ия ден се събудих с неистов глад... за октопод! Никога преди дори не бях го опитвала. По това разбрах, че периодът на изчистване е приключил. Просто си слушах тялото, чувствах се жизнена и знаех, че всичко е наред!", споделя с чаровна и леко срамежлива усмивка Дани. 

След странното преживяване тя все пак решава да се консултира със специалист по храненето. Щом научава колко време е гладувала, той ѝ се скарва и веднага я изпраща на изследвания. За негова изненада всичко е в норма. По-късно, с помощта на диетоложката д-р Дарина Найденова и правилно разпределяне на храната, тя успява да накара тялото си да „заработи" нормално. 

Така само за месец и половина Дани се отървава от 20 килограма: „И преди бях правила какви ли не режими и диети, но свалях едва по 4-5 кг, после със захранването възстановявах всичко. Смехотерапията отключи много верен и траен процес на изчистване на тялото ми. Може би защото по време на курса прилагахме много методи за подмладяване, за промяна на мисленето, медитирахме. Не всичко се случи на мига, но посоката бе зададена и количественото натрупване премина в качествено – няколко месеца след първия ми курс свалих повечето излишни килограми."

Друга положителна вест е, че ползите от смехотерапията се прехвърлят и върху детето. Един ден Ели вижда как мама прави упражнение пред огледалото и се залива от смях. Любопитството надделява. Ели гушва мама и започва да се смее с нея, искрено развеселена. Оттогава не минава и ден, без двете да правят „смешните" упражнения. Жадна и любопитна за още, Ели бързо научава как да си прави палминг (упражнение, при което разтъркани и затоплени длани се поставят върху различни части от тялото), когато я заболи глава, дори как да разсмива мама, ако е в по-мрачно настроение. И така до ден днешен: „Самата тя е жадна да се развива, това е голям стимул за мен. Ако беше по-пасивна, нямаше да се справя и да намеря сили. Сега силно вярвам, че един ден Ели ще бъде напълно здрава."

Постепенно сънят на детето се нормализира, походката ѝ се стабилизира до нормалната. До 2-годишна възраст тя не може да върви повече от 10 минути заради свръхумора и напрежение. След 4 години редовно приемане на порции смях с мама тя успешно вече прави поход от 10 км! Епилептичните припадъци са се разредили до няколко на месец, рядко продължават повече от 7-8 минути. 

Най-забележителният резултат, който постига малката героиня, следвайки смешния пример на майка си, е изчезването на „белите" участъци в мозъка ѝ. Когато е на годинка, докторите ѝ правят скенер и ясно виждат „неработещи" зони, за които казват, че е невъзможно да се възстановят. Наскоро обаче ѝ правят ново изследване и от петната няма и следа! Мозъкът на Ели се е регенерирал най-вероятно… чрез смях.  

Отскоро на книжния пазар можете да намерите бестселъра „Човекът, който разсмя смъртта" на създателя на метода смехотерапия - Норман Казънс. 

Книгата  с отстъпка - само за 8 лв., поръчайте тук!