Свръхчувствителни, недоволни от света наоколо и вътре в нас, искащи да се откажем от закостенели и насадени вярвания, желания, мисли, навици или просто да се задържим балансирани, непрестанно търсим. Докато се оглеждаме за себе си и „правия път" из никнещите като гъби нови и сензационни духовни практики, някои решават да се обърнат назад към първоизточниците. Много от направилите този избор се озовават на курс по випасана. Тя идва от времето на практическия будизъм, преди самият той все още да се е наричал така. Представлява най-запазеният вид на медитацията, преподавана преди повече от 2500 години от самия Сидхарта Гаутама, Буда. Випасана буквално означава „поглед навътре".
В началото на 2009 г. си подарих дълго мечтаната почивка от всичко и всички, и най-вече от себе си. Посетих курс по випасана медитация, организиран от последователи на традицията в съседна Турция. Програмата на пръв поглед бе аскетична и еднообразна до обезумяване. 10 дни живот като монах – жените отделени от мъжете в дълбоко „благородно" мълчание;
седене в медитация по 12 часа на ден,
разкъсани на сесии от по 1 или 2 часа
Начало - 5,00 сутринта, забрана за четене, писане, излизане извън пределите на хотела и каквото и да било действие, разсейващо практикуващия от пътешествието му навътре. Храната е постна и в строго определени часове.
Първоначално идеята ми прозвуча като ненужен фанатизъм. Водейки се от правилото, че това, от което те е страх, е точно онова, от което имаш най-голяма нужда, смело пътувах към Босфора. Там бях посрещната от доброволци с благи усмивки, настанена в прекрасен хотел на брега на Черно море, с осигурени храна и всички нужни удобства за пълноценно отдаване на „лечението на всички болести". И всичко това съвсем безплатно. За първи път успях да оставя съмненията относно поредния курс, продаващ духовност, и искрено да изпробвам метода.
Краят на този разказ и историята на випасана - четете във Февруарския брой на Списание 8.