Наукадоц. д-р Александър Илиев / 5 юни 2012

Изгубените години на Христос

Документален разказ за следите, оставени от Иисус в Индия

Публикацията за „Досието на Иисус" сериозно разбуни духовете – едни ни хвалеха за сериозното проучване, други ни укоряваха, че сме посегнали към тази тема. Това, което ни изненада обаче, бе, че след излизането й с нас се свързаха мнозина, които също са изследвали този въпрос, но или не са смеели да публикуват своите трудове, или не са им позволявали. Един от тях е приятелят ни - антрополог, пътешественик, артист, д-р Александър Илиев. Читателите го познават от публикациите, свързани с експедициите, които търсеха българските корени в Афганистан и Иран, както и от статията за чи гун. Вдъхновен от проучването на Пламен Петков, той предложи да го допълни със своя „документален разказ".

ОТКРИТИЕТО

През 1887 година руският пътешественик, антрополог и изследовател на религиите Николай Нотович пътува за Индия. Пристигайки в Кралство Ладак, той отсяда в столицата Лех, където таши ламата (игуменът) на будисткия манастир му съобщава, че разполага с ръкописи за живота на Иисус. Оказва се, че такива писмена има във всички тибетоезични територии.

„Името на Иша (Исса, Иисус) се ползва с голямо уважение сред будистите. За него малко се знае, но главните лами познават свитъците с неговото житие – му казал таши ламата. - Преди две хиляди и петстотин години Буда се въплъти в знаменития принц Гаутама Шакямуни, като по този начин продължи цикъла на двадесет негови превъплъщения. Преди близо две хиляди години едно съвършено същество отново излезе от състоянието на бездействие, за да се въплъти в новородено от бедно семейство. Това е волята на Буда: едно дете с прости думи да просвети невежите за живот вечен чрез собствения си пример, с което хората да открият пътеки към истината, водещи до постигане на морална чистота."

Нотович трескаво записва думите на ладакския лама, който продължава: „Когато Иша е все още момче, е отведен в Индия, където с мъжество изучава законите на великия Буда. Едновременно с появата на будизма в Китай неговите принципи са донесени сред израилтяните от Иша. Документите за Иша идват от Индия, Непал, Кашмир и Тибет. Те са написани на езика пали и сега са в Лхаса. При нас в този манастир имаме копия на тибетски. Иша проповядвал своето учение в Индия и сред децата на Израел, но бил умъртвен от своите. Учениците му го похитили, скрили и излекували. След това Иша бил доведен в Шринагар, където проповядвал и починал."

Руският учен бива насочен към няколко манастира, сред които Хемис гомпа и Тиксе гомпа. Там от тибетски му превеждат стотици свидетелства за пребиваването на Иисус из земите на Персия и полуостров Хиндустан.

Нотович се връща със записките си в Русия. Провежда консултации с представители на Светия синод, но е посъветван да не публикува нищо, тъй като това ще доведе до „проблеми" и „объркване", както се изразил Киевският митрополит Платон. Една година по-късно в Рим Нотович показва трудовете си на един кардинал, който го предупреждава, че публикуването им ще го направи враг на папата. Кардиналът предлага да му плати пари като компенсация за усилията му и срещу това да получи пълния текст от неговите изследвания в оригинал. Нотович не приема сделката и публикува откритията си.

Както може да се очаква, книгата му предизвиква фурор сред повечето учени и „анатема" от Ватикана и от руския клир. Таши ламата на манастира в Хемис бива обсаден от шпиони, дошли с намерение за кражба и унищожаване на ръкописите. Ламата отказва не само да им ги покаже, но дори и да говори по въпроса.

Пълният документален разказ на доц. Илиев четете само в юнския брой на Списание 8.