За траки и муиски златото носи безсмъртие

Г-жа Мария Алисия Урибе-Вийегас e директор на Музея на златото в колумбийската столица Богота. Там се съхраняват около 59 000 експоната, малко над половината са от благородни метали и сплави, а около 25 000 са от керамика, камък, раковини, кост или текстил. Музеят е поделение на Националната банка на Колумбия. През 30-те години банката придобива първите златни изделия от предколумбовата епоха, но ги пази в сейфове. Колекцията се отваря за широката публика чак през 1959 г. Сега постоянната експозиция е в 5 зали, има и една интерактивна. 

При посещението си в София г-жа Урибе изнесе в СУ „Св. Кл. Охридски" лекцията „Античното злато на Колумбия: контекст, технология и символика".  

- Госпожо Урибе, каква е истината зад мита за Елдорадо? Това приказно богато място езерото Гуатавита в Колумбия ли е?

- Не, Елдорадо не съществува, това не е конкретно истинско място. То е мит, създаден от испанците, в който те проектират собствената си ценностна система. Чела съм, че този мит даже не е и европейски, а е пренесен от Азия от Марко Поло или някой като него. Испанците са чували, а и при покоряването на някои предколумбови цивилизации с очите си са са виждали, че в Новия свят има много злато. Около това създават мита за Елдорадо. Знаят и за церемонията със сала, но тя се прави от племето муиски не само на Гуатавита, а и на други колумбийски езера. Такова място като Елдорадо не съществува и за индианците. И няма как да съществува, защото няма нищо общо с разбиранията им за света. Те не са придавали на златото такова значение като нас. 

- Защо? Какво е тяхното отношение към златото? 

- За тях то има символична стойност, значението му е духовно, религиозно и по никакъв начин не е свързано с представата за него като за скъпоценност, богатство. За тях то няма специална икономическа стойност. А идеята за Елдорадо е точно тази – място, където намираш огромно съкровище, забогатяваш. Това е абсолютно чуждо на индианците. Те са имали друг начин за класифициране на света. За тях златото е материал като другите – мидени черупки, минерали, камъни, които имат определени свойства като цвят, блясък. Златото е просто още един елемент в палитрата, с която са си служили при изработването на предмети за дар на боговете. Те се правят от конкретен материал, защото в него се влага определен смисъл. Когато се сменя посланието към божеството, се сменя и материалът – един път може да е злато, друг път – друг метал. Той се подбира според случая и заради цвета, защото самият цвят има различна символика.

Страстта на испанците към златото е абсолютно необяснима за индианците. Те не могат да разберат защо ги влече толкова този метал, при това - необработен. За индианците той има значение,  само ако в него има въплътен някакъв смисъл.

- А историята със сала вярна ли е? 

- Да. За муиските салът е бил символ на връзката с боговете.

Жертвоприношението от сал  явно е било много важно за вождовете, защото следи от този ритуал се откриват много често дори и на необичайни места, даже в пещера.  И там е намерен предмет, представящ известния сал на „златния човек" (El Dorado – Златният) заедно с него самия.  

Златообработването в доколумбовия период е посветено на религията и ритуала и е пряко свързано с тях. Целта му е да показва власт. Това личи в иконографията, но и в цветовете на предметите, които са изключително важни – използва се много широка палитра от различните сплави. Имаме предмети от чисто злато, от сплав на злато с мед, сребро с мед, злато с платина и т.н. Така е, защото предметите имат символично значение. То се придава не само с формата и иконографията, но и с цвета, блясъка, дори заради мириса на материала. Всички свойства на металите и сплавите са използвани за предаването на някакво значение.

- Какво?

- Значенията са свързани с религиозния живот , космологията, митологията, концепциите за природата, културата, обществото. И с водачите и управляващите обществото. В Доколумбовия период много от тях вярват, че могат да се трансформират в животни, за да придобият сила и мощ. Искат да се превърнат в ягуар, птица, прилеп, защото са вярвали, че така ще придобият техните качества – да летят, да смучат кръв, да виждат в тъмното и т.н. Искали са да са силни и умни като ягуара.

- Траките също са изработвали забележителни златни предмети, археолозите ги  откриват предимно в погребенията на тракийски аристократи - златни венци, златни маски, съдове...  Във вашия музей също се съхраняват златни маски, принадлежали на царе. Каква идея ги свързва?

- Смисълът, който е придаван на златото, среброто и на другите скъпоценни материали, е свързан с техните свойства. Например трайност – както знаете, златото не се окислява, не се поврежда с времето. Затова в много общества е символ на безсмъртието. Управляващите са го носили в големи количества, надявайки се, че качеството на златото да е вечно ще се прехвърли върху тях, т.е. че ще придобият безсмъртие. Това е идея, разпространена в много култури  и тя стои зад златните маски и другите златни предмети, които съпровождат мъртвите. Златото е символ на властта и защото се свързва със слънцето, а от там и с плодородието. В много общества управляващите са и връзката с боговете и са натоварени с отговорността за запазването на реда в космоса. 

Златото, среброто и всички ценни метали са били използвани да изразяват власт, сила и във връзка с религията. Освен това те сравнително лесно се обработват и формата им може да бъде трансформирана, позволяват изработването на предмети с много детайли. Идеални са за създаването на удивителни форми и декорации. Затова освен за декорация са много подходящи и за предаването на комплексни идеи. А когато са носени от човек, те са средство за самоизразяване – включително и да покаже мястото си в обществената йерархия и съответно - за подчертаване на власт и влияние. И така е почти навсякъде по света. Сплавите на медта като бронза, а и желязото, са друго нещо – твърди са, можеш да ги наостриш, затова са добри за оръжие.

- Чували сме доста за маите, ацтеките, но малко знаем за хората, които са населявали Колумбия преди идването на европейците. Тяхното наследство как се открива сред днешните традиции в Колумбия?

- Те са имали преддържавна форма на организация, начело на обществото е имало водачи. Имали са общ живот в рамките на обособена територия, но това не е било държава, защото принадлежността е била не към територия, а към група – общност, съставена от връзки, подчинени на строга йерархия. Лидерът се излъчва от общността. Произвеждали са излишък, заради което са могли да поддържат управляващите, религиозните служители и златарите, които най-вероятно не са се занимавали с нищо друго. От произведенията им се вижда, че са много изкусни, което означава, че са посвещавали по-голямата част от времето си само на този занаят. Всеки майстор и всяко ателие имат собствен почерк. Техните произведения са били посветени на водачите, които от своя страна също са поддържали златарите, защото чрез произведенията им са изразявали властта си и практически са я конструирали около тях. Някои древни общности в днешна Колумбия са изграждали важна инфраструктура – имаме примери за градове, построени от камък на много стръмни склонове. Планините са били терасирани, за да се отглежда храна, хората изграждали платформи, на които са правени къщите и храмовете.

- Какъв духовен живот са водили? Шаманските традиции наследство от онова време ли са?

- Днес в Колумбия живеят 84 отделни местни общности. Те са наследници на това общество, за което стана дума. Но златообработването е било практикувано само в Андите, на Карибското и на Тихоокеанското крайбрежие, не и в Амазония и в саваната на изток. Много от общностите, които продължават да живеят в Амазония, имат традиции, свързани с шаманизма, с консумацията на свещени растения с цел  трансформация и комуникация с духовете, за достигане на различни нива на Космоса, за узнаване на бъдещето и придобиване на лечителски познания. Те продължават да поддържат своя много комплексен религиозен свят. Наследниците на муиските пазят езика си, все повече държат да подчертаят идентичността си и връзката с предците.

- Много музеи показват златни предмети, с какво вашият е по-различен? Какво прави един музей модерен?

- Това е много добър въпрос. Музеят трябва да е съответен на потребностите на хората да знаят и да се забавляват. Той трябва да представя интересни теми, да говори на хората по съвременен начин, трябва да им разказва интересни истории, които вълнуват и днес. Не мисля, че един музей става модерен заради супероборудване, свръхтехнологии и пр. Трябва да разказва хубави истории, съответни на момента, с добри послания и извлечени от изучаването на артефактите, които се съхраняват в него. Затова музеят трябва да е и добър изследователски център. Нашата е най-голямата и най-важната златна колекция в света, но се фокусираме главно върху колумбийското злато.

- Българските музеи не получават много пари от държавата. Има ли такъв проблем в Колумбия и как се справяте с него?

- Изключителният шанс на нашия музей е в това, че принадлежи на Централната банка на Колумбия. Независим е от държавата и разполага с добър ресурс. Но на много наши музеи също не им достигат средствата. Мисля, че това, което би помогнало и на вас, а и върши работа навсякъде по света, са добрите връзки, съвместните проекти, споделянето на ресурс с други културни институции и музеи. Но смятам, че държавата трябва да плаща за култура, тя заслужава повече пари. Трябва да научим държавниците, че културата е важни за обществото, особено днес. 

- Планирате ли гостуване на вашия музей в България, бихте ли поканили българска експозиция в Музея на златото в Богота?

- Това е една от причините да дойда в България, планираме размяна на експозиции и то не само на златни предмети, а на такива, които по-цялостно представят древните култури на двете страни.