Подкрепете ни!




НаукаГеорги Караманев / 10 май 2016

По следите на древните ръкописи

Проф. Светлина Николова разказва историята на някои от най-важните артефакти на българската писменост



В новия брой на Списание 8, излизащ в навечерието на 24 май, отново ви разказваме за българската писменост - за нейното минало и бъдеще. Като част от водещата тема на броя - за изследванията на художника и учен проф. Васил Йончев, ви представяме и интервю с проф. Светлина Николова. Освен за създаването на кирилицата и глаголицата, с нея поговорихме и за някои от най-старите български ръкописи, свързани с интересна история. Ето за какво става дума.

Проф. Светлина Николова от Кирило-Методиевския научен център към БАН е една от водещите изследователки на историята на българските писмености. Научните ѝ интереси включват областите кирилометодиевистика, старобългарска текстология, история на средновековните славянски текстове, славистика, византология, библеистика. От 1994 до 2011 г. е директор на Кирило-Методиевския научен център. Ръководител на 22 международни научни проекта, участвала е с доклади в 87 международни научни форума. Трудовете ѝ са цитирани 1723 пъти в 486 научни публикации. През 2005 г. получава почетен знак на БАН „Марин Дринов" за значителни приноси в развитието на палеославистиката.

- Проф. Николова, някои от най-важните артефакти, свързани с глаголицата и старата кирилица, се намират извън България. Защо е така и как се е стигнало дотам?
- Една важна част от нашето ръкописно наследство е била изнесена още през Средновековието, а по-голямата - през XIX век, от различни пътешественици, които преминавали през земите на Османската империя. Тогавашното българско общество и хранилищата, в които те са се намирали, не са имали представа за ценността на тези ръкописи и ги подарявали без проблеми на хората, посещавали местата, където те се намират. За жалост, има и много ръкописи, които при тези пътешествия били доста повреждани, защото чужденците, на които  ръкописите са били показвани, често са си позволявали да откъсват отделни листове, когато не са получавали  целите книги. Така най-старите български писмени паметници сега се намират на най-различни места в Европа. Мога да ви дам пример с един от важните паметници - кирилски, страници от който се намира днес в 3 страни. Това е т.нар. Супрасълски сборник, една от най-старите славянски колекции с преводи на византийски автори, запазена до днес. Писан е в Североизточна България в началото на XI век от книжовник на име Ретко.  През XIX в. се намирал в един манастир, който днес е в североизточната част на Полша – Супрасълския манастир, оттам е получил и названието си. Той за съжаление е пострадал главно от изследователския, но и от колекционерския интерес. Неговата история е много сложна и е много показателна за това,  как тогава хората са се отнасяли към тези ръкописи.  



Открит е в манастира от един руски учен и колекционер – Михаил Бобровски през 1823 г. През 1830 г. словенският филолог Бартоломей Копитар, който работи във Виена помолил Бобровски да му изпрати във Виена препис от сборника. Вместо да направи това, той решава за по-безопасно да му изпрати  половината от ръкописа, откъсва я и я  изпраща  във Виена, обещавайки, че другата половина ще я последва, след като получи обратно първата. След осем години Копитар връща тази част, а Бобровски му предоставя останалата, която никога не била върната. През 1844 г. Копитар умира и след време целият му архив заедно с тази част на Супрасълския сборник е предаден в Любляна. Така тази част от  безценната българска книга днес се намира в Университетската библиотека в Любляна.  Днес това е немислимо - да се изпращат такива ръкописи дори на изложба, защото застраховането на подобни ценности струва огромни пари. Друга голяма част от ръкописа  е купена  заедно с библиотеката на Бобровски от един полски помешчик и библиофил и през 1869 г. е продадена на библиотеката на графовете Замойски във Варшава. Трета малка част от ръкописа попада по неизвестен път в Санкт Петербург. Купува я през 1856 г. един от пазителите в Императорската публична библиотека. Тя  остава чак до 1947 г. у неговите наследници, които тогава я предават в същата библиотека, днес носеща името Руска национална библиотека. Варшавската част има още по-интересна история . През Втората световна война тя изчезва от Полша и дълго време никой не знае къде е. Ръкописът се появява мистериозно в Северна Америка през 1969 г. Купен от американска фирма, която го предава на полското посолство във Вашингтон, той тържествено е върнат Полша и сега се пази в Националната библиотека във Варшава.

- А какви са най-старите ръкописи на кирилица, които днес са в България?
- Имаме само един малък ръкопис, намерен съвсем случайно. През 1960 г. в казанлъшкото село Енина една учителка – Надежда Демирчева-Хафузова, родом от селото, вижда при ремонта на църквата в селото някакво малко сплетено кълбо, изхвърлено заедно с  боклука. Забелязва, че по него има някакви странни букви. Находката веднага е прибрана в музея, а оттам – изпратена  в Народната библиотека в София, където е и до днес част от колекцията със славянски средновековни ръкописи. Оказва се малка част от  „Апостол" - една от първите три книги от Библията, преведени от Кирил и Методий на старобългарски език, още преди да заминат за Велика Моравия. Това е нейният най-стар ръкопис, намерен до днес, и е от края на XI век. Разбира се, той е реставриран и издаден още през 1965 г. 



- Как стоят нещата с най-важни глаголически ръкописи?
- Най-важните от тях също са извън България. Един от най-ценните и най-старите е във Ватиканската библиотека, намерен е от главния ѝ библиотекар в Йерусалим. Това е т. нар. Асеманиевото евангелие по името на този библиотекар - Йозеф Асемани. Ръкописът е добре съхранен, също многократно изследван и издаван. Асеманиевото е изборно евангелие – включва всички евангелия, но не подредени както обикновено, а според това как се четат по време на богослужението. 

Вторият най-важен глаголически ръкопис също се пази в библиотеката на Санкт Петербург - това е т.нар. Зографско евангелие. То е първият превод, направен от Кирил и Методий, един от най-старите ръкописи, от края на Х век. През XIX век този артефакт е бил в Зографския манастир на Атон. Оттам минавали много пътешественици, но зографските монаси внимателно го пазели. Докато не решили да го подарят на цар Александър II, дали го на руския пътешественик Пьотр Севастиянов и той го занесъл в Русия. Така ръкописът се оказал в Императорската публична библиотека.
Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас Наука

Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас

На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени Наука

Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени

Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта Наука

Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта

Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата? Наука

Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?

Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии Наука

Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии

Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път Наука

Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път

Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички Наука

Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички

Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г. Наука

Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.

На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило

„Одисей“ кацна на Луната Наука

„Одисей“ кацна на Луната

В НАСА ликуват, защото и това прилуняване беше критично

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента Наука

Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента

Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система Наука

Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система

Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили

Пчелите са идеалните „екологични детективи” Наука

Пчелите са идеалните „екологични детективи”

Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек Наука

Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек

Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система Наука

Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система

Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г. Наука

Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г.

Най-ясно звездният спектакъл ще се вижда от Нова Зеландия

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му Наука

Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му

Това е едва осмият път, в който такова явление е успешно предсказано