Венера в пълния си блясък

Слънцето

В началото на периода то изгрява десетина минути след 6 ч и залязва малко след 20,30 ч. В края изгревът е десетина минути преди 6 ч, а залезът – две минути след 21 ч. Денят нараства от 14,23 до 15,13 часа. На 15 май нашата звезда преминава от зодиакалното съзвездие Овен в Бик, а на 20 май в 23,31 ч излиза от знака на Телеца и навлиза в Близнаците. 

Луната

Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 12 май (406 210 км), а най-близо (в перигей) – на 26 май (357 209 км). 

пълнолуние 11 май 21,05 –  6,46;

последна четвърт 19 май 2,25 – 13,19;

новолуние 25 май 5,55 – 20,21;

първа четвърт 1  юни       13,01 – 1,50.

Звездите и ярките планети

Вечер към североизток блести Вега от съзвездието Лира. Под нея, близо до хоризонта, изгрява Денеб от съзвездието Лебед (Голям кръст). Високо към югоизток е  Арктур от съзвездието Воловар – най-ярката звезда на северното небе. До него към изток е много красивото, но трудно забележимо съзвездие Северна корона. Спика от зодиакалното съзвездие Девица е към юг. 

Предишното зодиакално съзвездие - Лъв – е към югозапад. Ниско към северозапад е ярката Капела на Коларя, вляво от нея са Близнаците (Кастор и Полукс). Преди изгрев-Слънце близо до зенита е съзвездието Лебед, а Лира е високо към запад.

Меркурий е най-удобен за наблюдение около средата на май, когато изгрява около час преди Слънцето (максималната елонгация е на 18 май). Венера е Зорница. Най-ярка е в началото на периода, а елонгацията е на 3 юни. Марс е видим за кратко вечер ниско към запад (залязва около 22 ч). Към края на периода преминава от зодиакалното съзвездие Бик в Близнаци. Юпитер вечер е високо към юг, удобен е за наблюдение. В началото на периода залязва около 5 ч, но залезът настъпва все по-рано и в края е преди 3 ч. Остава в  съзвездието Девица. Сатурн също е удобен за наблюдение. Вижда се почти през цялата нощ. Отначало е в съзвездието Стрелец, но движението му е ретроградно и към края на периода се връща в Змиеносец.

Съединения на планетите с Луната

На 8 май недалеч от нея е Юпитер. На 14-и е сближението със Сатурн, на 22-и с Венера, на 24-и с Меркурий, на 27 май с Марс и на 4 юни - отново с Юпитер. 

Метеорните потоци

До 14 май е активен слабият метеорен рой Ета-Лириди. Максимумът му е на 8 май (3 метеора в час). След залез-Слънце съзвездието Лира е към изток-североизток, кулминира към юг преди разсъмване. До 28 май можем да очакваме „падащи звезди" от потока Ета-Аквариди, породен от Халеевата комета. Радиантът му е в съзвездието Водолей (преди разсъмване към изток – югоизток). След 14 май е активен и обилният метеорен поток Ариетиди с максимум на 7 юни (60 метеора в час). За съжаление съзвездието Овен, където е радиантът, по това време на годината е видимо само за половин – един час (към изток, преди изгрев-Слънце). Затова е трудно метеорите да бъдат наблюдавани визуално дори с бинокъл. Те обаче много успешно се регистрират в радиодиапазона.