Марс среща Венера

Слънцето

В началото на периода изгревът е в 6,59 ч, а залезът – 11 минути преди 20 ч. В края изгревът е в 7,31 ч, а залезът – две минути преди 19 ч. Денят намалява от 12,50 до 11,27 ч. 

Есенното равноденствие е на 22 септември в 23,02 ч. Тогава Слънцето излиза от знака Девица и навлиза във Везните. В същия момент неговият център пресича небесния екватор и преминава от северната в южната небесна полусфера. Започва астрономическата есен за северното полукълбо и пролетта за южното. Всъщност, на тази дата главно поради рефракцията денят е с 20 минути по-дълъг от нощта. Те са равни чак на 26 септември. 

На 16 септември Слънцето излиза от съзвездието Лъв и навлиза в Девица. 

Луната

През периода най-близо до Земята, на 369 855 км (в перигей), тя е на 13 септември. Най-далече (в апогей) нашият естествен спътник е на 27 септември (404 341 км). 

Основни фази на Луната, изгревите и залезите за тези дни:

последна четвърт 13 септември    –   - 14,22;

новолуние 20 септември 7,08 - 19,52;

първа четвърт 28 септември 14,55 -    –;

пълнолуние 5 октомври 19,13 -  6,45.

На 13 септември няма изгрев, а на 28 септември – залез, защото лунното „денонощие" е по-дълго от слънчевото. В дните около 5 октомври пълната Луна изгрява почти едновременно със залеза на Слънцето и сякаш удължава деня.

Звездите и ярките планети

Вечер съзвездието Лебед с ярката Денеб е високо към изток, под него е Пегас. В зенита блести Вега от Лира. Към юг-югоизток е съзвездието Орел с Алтаир. Вега, Денеб и Алтаир образуват т.нар. Летен триъгълник. Високо към северозапад е главата на Дракона. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от Воловар – е към запад. Преди изгрев Слънце високо към изток са Близнаците (Кастор и Полукс). Почти в зенита е ярката Капела от Колар. Към края на септември около полунощ започва да изгрява най-ярката звезда – Сириус. Преди разсъмване Сириус е към юг, а ниско към изток, близо една до друга, са планетите Венера и Марс. Съвпадът им е на 5 октомври.

Меркурий е достъпен за наблюдение в дните около елонгацията на 12 септември (преди изгрев Слънце към изток). Планетата на любовта е Зорница. Марс е видим за около един час преди изгрев Слънце (към изток). Остава в съзвездието Лъв. До средата на септември Юпитер също може да се наблюдава за малко (вечер към запад). Той е в съзвездието Девица. В началото на периода Сатурн е над хоризонта до полунощ, но залезът настъпва все по-рано (в края около 22 ч.). Остава почти неподвижен в тринадесетото зодиакално съзвездие - Змиеносец, близо до границата със Скорпион. На 16 септември в съединение с Марс е Меркурий. По-зрелищен е съвпадът на 5 октомври. Ако преди разсъмване на тази и следващата дата забележите ниско към изток необичайно ярко светило, не мислете, че е НЛО. Това са Марс и Венера; двете планети са само на десетина ъглови минути една от друга. 

Съединения на планетите с Луната

На 19 септември към Марс и Венера се присъединява Меркурий, но той е трудно забележим. На 22 септември е съединението на Луната с Юпитер, а на 27-и – със Сатурн.

Метеорните потоци

През този период Земята не среща обилни метеорни роеве. На 9 септември е максимумът (до 5 метеора в час) на септемврийските Персеиди (5 – 21 септември). Съзвездието Персей е видимо почти през цялата нощ – след залез Слънце изгрява към североизток, преди разсъмване е в зенита. Максимумът обаче е скоро след пълнолунието и само много ярък метеор би могъл да бъде забелязан. След 10 септември започват срещите с Южните Тауриди, а от 6 октомври – с  Драконидите, чието часово число е променливо. След залез Слънце главата на Дракона е високо на северозапад, а призори – ниско към север. В последните нощи на периода можем да очакваме „падащи звезди" и от съзвездието Орион (то е видимо за около три часа преди изгрев Слънце към изток-югоизток).