Астероид наблизо

На 12.10. астероидът 2012 ТС4 (скала с размери 15-30 м) ще прелети само на 44 000 км от Земята. Това е нищожно за космическите мащаби разстояние и преди години имаше опасения от сблъсък. Последните наблюдения обаче показват, че поне този път ще ни се размине.

Слънцето

Нощта вече е по-дълга от деня. През периода денят намалява от 11,26 на 10,06 часа. В началото изгревът е в 7,32 ч, а залезът – малко преди 19 ч. В края на периода изгревът е в 7,08 ч, а залезът – в 17,12. Нетипичните разлики в моментите на изгрев и залез се дължат на преминаването към нормалното, „зимно" време. На 29 октомври (неделя) в 4 ч трябва да върнем часовниците с 1 час назад.

На 23 октомври в 8,27 ч Слънцето излиза от знака на Везните и навлиза в Скорпион, а на 31 октомври преминава от съзвездието Девица във Везни.

Луната

През периода нашият естествен спътник е в перигей два пъти. На 9 октомври той е на 366 857 км от Земята, а на 6 ноември – на 361 437 км. Най-далече, на 405 150 км (в апогей), Луната е на 25 октомври.

последна четвърт  12  октомври                –     - 14,36;.
новолуние            19 октомври          7,09 - 18,51;
първа четвърт       28 октомври        14,58 - 0,16;
пълнолуние          4  ноември         17,54 - 6,54.

На 12 октомври няма изгрев, защото лунното „денонощие" е по-дълго от слънчевото и изгревът е в началото на 13 октомври.  

Звездите и ярките планети

Вечер в зенита е Лебед (Голям кръст) с ярката звезда Денеб. Близо до него, към запад, е Лира с блестящата Вега. Към изток са големите съзвездия Андромеда и Пегас. Към североизток изгрява ярката Капела на Коларя, над нея е W-то на Касиопея. Към запад залязва Воловар с най-ярката звезда на северното небе – Арктур. Около полунощ към изток изгрява „зимното" съзвездие Орион. Над него е ярката червена звезда Алдебаран – „окото" на Бика. Преди разсъмване близо до зенита са близнаците Кастор и Полукс. Капела от Колар е почти в зенита, към юг е най-ярката звезда на небето – Сириус.
   
Меркурий не е удобен за наблюдение, изгрява и залязва почти едновременно със Слънцето. Венера е Зорница, но периодът на видимост намалява -  от три часа до един в края на периода. Марс също е видим преди изгрев към изток. Отначало е в съзвездието Лъв, но още на 12 октомври преминава в Девица. Периодът му на видимост расте до почти три часа. Юпитер не е удобен за наблюдение, на 26 октомври е в съединение със Слънцето. Остава в съзвездието Девица. Сатурн е в Змиеносец, близо до границата със Скорпион. Видим е ниско към югозапад – в началото за около три часа след залез-Слънце, но периодът на видимост постепенно намалява.

Съединения на планетите с Луната

И четирите ярки планети – Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, са недалеч от Луната. Съединенията им са, както следва: на 17 октомври – с Марс; на 18 октомври – с Венера, на 20 октомври – с Юпитер и на 24 октомври – със Сатурн.

Метеорните потоци

На 8 октомври е максимумът на метеорния поток Дракониди, часовото им число е променливо. Дракон е околополюсно, незалязващо съзвездие, което след залез-Слънце е ниско към северозапад. Метеорите са червеникави, бавни. Обикновено не са многобройни, но през 2012 г. са регистрирани близо 600 метеора за час! През целия период са активни Тауридите. Максимумът е на 10 октомври (около 5 метеора в час). Цветът им е синкав, а двата радианта са в съзвездието Бик. То изгрява към североизток преди полунощ и кулминира към юг около 4 ч сутринта. Наблюдавани са много ярки Тауриди, включително болиди. През целия период са активни и Орионидите, породени от Халеевата комета. Максимумът им – около 15 яркожълти метеора в час – е на 21 октомври. Радиантът е близо до Бетелгейзе, ярката звезда от Орион. Съзвездието Орион е над хоризонта през втората половина на нощта. От по-слабите потоци ще споменем  епсилон-Джеминидите с радиант в Близнаци. Това съзвездие изгрява около полунощ към североизток, а преди разсъмване е към юг, близо до зенита.