Марс, Юпитер и Луната се срещат

доц. Васил Умленски

Събитие на месеца

На 11 януари три ярки светила - Луната, Марс и Юпитер - са едно до друго в съзвездието Везни. Оградени са от три ярки звезди. Над тях е Арктур от Воловар, вдясно е Спика от Девица, а вляво, малко по-ниско – Антарес от Скорпион.

Слънцето

В началото на периода изгревът е малко преди 8 ч, а залезът – десетина минути след 17 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. Денят нараства с един час – от 9,14 до 10,14 часа. 

На 19 януари Слънцето преминава от зодиакалното съзвездие Стрелец в Козирог, а на 20 януари навлиза в знака Водолей. 

Луната

Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 15 януари (406 459 км), а най-близо (в перигей) – на 30 януари (358 994 км). 

последна четвърт 9 януари    0,31   - 12,31;

новолуние 17 януари    7,57   - 17,50;

първа четвърт 24 януари   11,41  -     –;

пълнолуние 31 януари   17,42  -  7,29;

последна четвърт 7 февруари     0,32  -  11,32.

Лунното "денонощие" е по-дълго от средното слънчево денонощие, затова на 24 януари няма залез.   

Звезди и планети

С падането на нощта величественият Орион изгрява към изток. Ниско към изток-североизток са Близнаците Кастор и Полукс. Над тях е ярката Капела от съзвездието Колар. Най-ярката звезда – Сириус от Голямото куче, изгрява към югоизток около два часа след залез-Слънце. Над Бетелгейзе от Орион е Алдебаран – яркочервеното око на Бика. Блестящата Вега е ниско към северозапад, над нея е Лебедът. Сутрин Вега е към североизток, яркият Арктур от Воловар – към югозапад.

Меркурий е видим в началото на периода за около час (ниско към изток преди изгрев-Слънце). Изгрява все по-късно и постепенно се губи в слънчевите лъчи. Венера не е удобна за наблюдение, на 9 януари е в съединение със Слънцето. Може да бъде забелязана за малко към края на периода (много ниско към запад след залез). Марс изгрява около 3 часа след полунощ. Преди разсъмване е доста високо към юг. На 31 януари преминава от съзвездието Везни в Скорпион. Юпитер е недалече от Марс, остава в съзвездието Везни. В началото на периода Марс и Юпитер изгряват едновременно (съединението беше на 7 януари), но изгревът на Юпитер настъпва все по-рано. В края изгрява още преди 2 ч. Сатурн е видим към изток преди изгрев-Слънце. В началото на периода се губи в слънчевите лъчи, но към края изгрява близо три часа преди Слънцето. Остава в съзвездието Стрелец. На 13 януари е в съединение с Меркурий.

Съединения на планетите с Луната: на 11 януари – с Юпитер и Марс, на 15 януари – с Меркурий и Сатурн и на 7 февруари – отново с Юпитер.

Пълно лунно затъмнение. На 31 януари Луната ще се потопи напълно в сянката на Земята. Затъмнението започва в 13,48 и завършва в 17,11 ч. Максималната фаза на пълното затъмнение (1,32) е в 15,29 ч. От България не може да се наблюдава – Луната изгрява половин час след края му. Видимо е в Азия, Австралия, Япония, Тихия океан, Северна Америка, крайните западни части на Южна Америка и източни на Европа.

Метеорните потоци. До 12 януари все още е активен силният рой Квадрантиди с радиант в северния край на съзвездието Воловар (след полунощ към изток, преди изгрев-Слънце – към юг). Около 17 януари е максимумът на Делта-Канкридите, когато при благоприятни условия се наблюдават до четири метеора в час. Радиантът им е в съзвездието Рак, което изгрява към изток около два часа след залез Слънце и кулминира към юг около полунощ. След 25 януари са активни и Виргинидите с радиант в съзвездието Девица, което изгрява около полунощ. Това е най-продължителният "звезден дъжд" – срещите с метеорни тела от този поток продължават до 15 април. Възможни са ярки метеори и дори болиди.