Мълчанието е известна от древни времена практика. Ярък пример е Питагор, който приемал в своята прочута школа само хора, които минавали успешно изпита за мълчание - не трябвало да говорят пет години, за да бъдат допуснати до същинското обучение. Питагор обяснявал, че мълчанието е висша форма на духа.
Но не само древногръцкият математик е използвал тази практика. В различните религии присъстват ритуали, свързани с мълчанието, има обети за мълчание и практики, изискващи от избралите този път да прекарват в безмълвие продължително време. Най-често те се срещат сред последователите на будизма, но и християните имат подвиг на безмълвието, на който са способни само опитни монаси. Мълчанието присъства и в традициите на исихазма, където техниката носи името „сърдечно безмълвие" или „да заключиш ума в сърцето". В резултат на практикуването й човек разкривал своите мистични способности.
Мълчанието като религиозна практика има своето място и днес. В Югоизточна Франция, в действащия манастир на Картезианския орден „Гранд Шартрьоз" цари пълно мълчание. При постъпването си в него монасите дават обет за безмълвие за цял живот. Достъпът до манастира на външни лица е забранен, не се разрешава дори паркирането в околностите му, за да не се нарушава хармонията на мълчаливото общуване на човека с природата.
За мълчанието като религиозна практика, като начин да потърсиш и намериш себе си - четете в традиционната рубрика на психолога Моника Балаян само в Октомврийския брой на Списание 8!