Любопитно3 май 2017

„Шофьорите са като ято“ от Емануел Икономов

Предложение №1 от конкурса за продължаване на загадките на инспектор Стрезов

От вас зависи как да продължи рубриката със загадките на инспектор Стрезов на страниците на Списание 8! По-долу е предложение №1 - „Шофьорите са като ято" от Емануел Икономов. Можете да го подкрепите, като гласувате в специално направената анкета във фейсбук или с коментар тук.

Стрезов не обичаше пожарите, загубите, които причиняваха, често бяха невъзстановими. А в неговата професия сблъсъкът с необратимото, който бе ежедневие, направо го разкъсваше. От една страна, го привличаше загадката на този внезапно настъпил момент в живота. От друга, съзнаваше безсилието да поправи случилото се, дори да реши загадката.

А още по-малко обичаше палежите. Авариите и природните стихии не бяха ли достатъчни? Но знаеше, и то от опит, че те бледнеят на фона на човешкото безумие.

Със Савов пътуваха по околовръстното и малко преди Казичене отбиха вдясно към индустриалната зона. Приказната гледка на изгряващото слънце пред тях бе насечена от тънки струи тъмен дим, издигащ се към ясното небе. След няколко завоя между складови бази, поникващи като гъби след дъжд и завладели тази част от Софийското поле, насреща им изскочи постройката, от която струеше сякаш черна магия.

Подминаха няколко камиона, спрели на улицата преди портала. Вътре в двора пред изгорелия склад на транспортно-спедиторската фирма „Серафим" ЕООД още стояха три пожарни автомобила, а екипажите им прибираха разпиляното оборудване.

Когато слязоха от колата, Савов се запъти да разпита пожарникарите, а към Стрезов се приближи нисък мъж и подаде ръка, но бързо я отдръпна, защото видя, че бе омазана в черна пот. Сажди имаше и по оплешивяващата му глава, и по светлосивото спортно яке.

- Жельо Кирков - представи се. - Собственик на „Серафим" ЕООД и на тази складова база.

- Складът изглежда нов. Няма ли спринклерна система в случай на пожар? - попита Стрезов.

- Има, но очевидно е била изключена. И то умишлено, си мисля.

- Всичко в постройката ли е изгоряло?

- Така изглежда поне на пръв поглед.

- Какво съхранявахте в този склад? - поинтересува се инспекторът.

- Стоки на различни клиенти. Ако искате, мога да ви изготвя справка.

- Засега не е нужно. - Не му се струваше логично да запалят цял склад, ако искат да прикрият липсата или кражбата на нещо от него. Обаче понякога не можеше да се търси логика в действията на тези, които правеха палежи.

- Предполагам, че застраховката ще покрие щетите - продължи разговора Стрезов, като търсеше мотив.

Кирков не отговори, а само сведе глава. Инспекторът изчака мълчаливо. Сега виждаше, че освен нисък мъжът бе и доста закръглен. Запита се дали не е бивш щангист, но против това говореха отпуснатите рамене.

- Там е въпросът - рече накрая той, - че в началото на тази седмица трябваше да я подновя, но парите не стигаха.

- Някой знаеше ли за това? - поинтересува се Стрезов. Фактът можеше да е свързан с последвалия палеж.

- Главният счетоводител. Не се сещам за друг. - После добави: - И застрахователите, разбира се.

Едва ли застрахователите биха извлекли полза от погиването на имущество. Инспекторът искрено се надяваше времената на борческите групировки в този бизнес да са останали безвъзвратно в миналото.

- Кой би могъл да има интерес от унищожаването на склада? - запита Стрезов.

- Стигнахме до разковничето - смръщи лице Кирков. - Цоло Цолов, един от шофьорите, в понеделник се закани да ме накаже. Каза го публично, пред всички присъстващи от фирмата.

- А имаше ли причина?

- Не беше доволен, не - направо беше бесен, че не съм му изплатил премията за миналия месец. Нали ви казах вече, бях затруднен финансово.

- Знаете ли къде да намерим този Цолов?

- Да, седи във втория камион пред портала и сигурно се подсмихва, негодникът му с негодник...

Стрезов реши, че благият тон на шефа на фирмата бе дотук, и се запъти към спрелите пред базата превозни средства. Вторият влекач бе яркочервен и доста нов. Като стигна кабината му, видя, че стъклото на шофьорския прозорец бе спуснато, но не забеляза самия водач. Почука по прашната метална врата. Веднъж, после втори път, по-настоятелно.

На прозореца се показа заспалата физиономия на небръснат мъж с рошава коса.

- Какво има? - тросна се той.

- Вие ли сте Цоло Цолов?

Подалата се глава се прибра обратно в кабината. Стрезов изтръпна, защото не бе извикал Савов или друг полицай за подкрепление. Отстъпи две крачки назад. И добре направи, защото вратата на камиона се отвори рязко и с пъргав скок на земята се озова шофьорът, около 30-годишен, в бермуди и джапанки. Тениската му бе намачкана, с петна от пот, чийто мирис бързо стигна до ноздрите на Стрезов.

- А вие сте? - запита невъзмутимо Цолов.

- Инспектор Стрезов от криминалната полиция. Разследвам палежа.

- Палеж ли било? - учуди се шофьорът. - Аз смятах, че е просто пожар.

В това време мобилният телефон на Стрезов иззвъня. Беше Савов.

- Слушам - рече инспекторът. Това бе кодовата дума, че не е сам и ще слуша, но няма да отговаря.

- Пожарът е пламнал някъде между два и два и половина през нощта - докладва помощникът му. - Оперативната група ще е тук всеки момент.

- Добре - отвърна Стрезов и затвори. После се обърна към Цолов: - Откога сте тук?

- Ами... пристигнах някъде след... 3 и половина.

- Преди това къде бяхте?

- На път.

- Откъде пътувахте?

- От Бургас - бе лаконичният отговор.

- И не сте пристигнали например час по-рано?

Шофьорът се усмихна и показа разкривени зъби.

- Не бих могъл. Потеглих от Бургас снощи към 10 ч, а към полунощ заредих край Ямбол - занарежда той. - Така че не бих могъл да съм в София в 2 или в 3 сутринта, защото 300 км се минават за повече от три часа при наличие на скоростоограничител в камиона, който не ти позволява да вдигнеш повече от 90. Пък и записът на тахошайбата може да го потвърди.

Разказваше, сякаш обясняваше на дете защо не може да му купи сладолед. После бръкна в задния джоб на бермудите, извади бележка и я подаде на инспектора.

- Ето, вижте сам, заредил съм малко след полунощ, сигурно ме има и на видеозаписа от камерите на бензиностанцията.

Стрезов взе касовия бон и го разгледа. Име и данни на обект, количество и цена на гориво, дата и час на издаване. От бележката наистина бе видно, че е заредено седем минути след полунощ в Ямбол.

- Собственикът на фирмата каза, че сте го заплашили. Вярно ли е?

Цолов се замисли, като че ли преценяваше какво точно да отговори.

- Да, така е. Но подобни изказвания са нещо обичайно за нас, шофьорите. И Кирков го знае, самият той години е въртял геврека. И затова ни гони изкъсо.

- С други думи да не смятаме, че палежът може да е изпълнение на наказанието, за което сте споменали, така ли?

- Да не съм луд аз да го запаля, след като съм се заканил? - отвърна с насилена шега Цолов. - Нали всички ще се сетят за думите ми и ще ме натопят! Пък Кирков и фирмата му вече не ме интересуват. Вчера подадох предизвестие за напускане, преди да тръгна на последен курс до Бургас.

- Защо решихте да напуснете?

- Шофьорите са като ято, мисля, че се пееше в една песен от онуй време - заключи той. - Подплашиш ли ги, ще отлетят. Пък и другаде ще ми плащат повече.

- Не и преди да си платите за престъплението, Цолов - отвърна Стрезов. - А сега ми кажете с каква кола дойдохте от Ямбол дотук за два часа?

Какво кара инспектор Стрезов да смята, че Цолов е пристигнал по-рано, за да извърши палежа?